• Elpidio Pezzella

Какъв е твоят живот?


Какво, всъщност е животът ви?

Защото вие сте пара,

която се явява и после изчезва.

Яков 4:14

Обикновено от детските години питаме: "Откъде идвам?". Възниква въпросът : "Защо съм тук?". И ако е намерен отговор, идват други дни, в които се питаме: "Къде ще отида?". Тези въпроси обхващат пътя на земното съществуване на всеки един от нас, със всички очаквания и усилия за постигане на целите. В разцвета на живота, позволяваме да бъдем отнесени от вихъра на работата, планирането, разрешаване на различни житейски въпроси и ангажименти, точно както Яков пише: "Днес или утре ще отидем в еди- кой си град, ще останем там една година, и ще търгуваме и ще спечелим". След всички положени усилия, поставени под "аршин на успех", всеки може да стигне до обобщаващото заключение: на неудовлетвореност или разочарование които изобилстват днес на всеки аспект от живота ни. Удовлетворението, рядко се появява у един народ в собствената държава, дори в християнската общност, където преобладават конфронтацията, спорове и кавги. "Но като имаме храна и облекло, те ще ни бъдат достатъчно", препоръчва Павел (1Тимотей 6:8), едва ли, ще ви бъде доволно, обикновено не стига.

Никой не знае какво ще се случи утре! Освен това, когато най-малко го очакваме, тогава от морална гледна точка, трябва да се справим с житейски опит пред който никой не иска да се изправи: смъртта. Убеден съм, че, ако приемем смъртта като спътник в живота, ще подобрим качеството на всекидневния живот, защото тя постоянно ни напомня да различим, онова което е съществено значение. Човекът е единственото животно, което е наясно със смъртта - единственото същество, което е развило практиката на погребение на мъртвите. Ако в древността, можеха да съдят един народ, от начина, по който те погребват своите мъртви, (в края на живота, евтаназията, биологичното завещание, кремацията и разпръскването на пепел) днес поведението около погребалните ритуали е огледалото на обществото. Заедно с ритуалите на смъртта, в допълнение към религиозните аспекти, има много ситуации, свързани общоприетото схващане. Още повече, че по време на своето съществуване човекът винаги се е стремял по различни начини да я отхвърли и това отклонява истината, че ние сме само "пара". Ето, тогава се надигат егоистичните нагласи и интереси с които всичко започва и завършва с тях, което не носи полза на никого, нито остава спомен.

Апостол Павел разглежда въпроса, като напомня на римляни: "Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме" (Римляни 14:8). Живота и смъртта са част от едно и също съществуване, описано от сътворението до изкуплението" (Битие 3:19). Човекът (на иврит "адам") е взет от земята ("адамà"), за да си спомни своята преходност и/или мизерия. Вярващият, който е умрял за греха, изкупен от Господа чрез жертвата на кръста, Христос става неговия живот и начин на съществуване в светлината на Евангелието на живота и възкресението. Едва когато достигнем до съзнанието, че смъртта е само един път водещ към вечността, тогава ще бъдем склонни да дадем всичко от себе си, за доброто на другите, за да могат всички да познаят "Исус, пътя, истината и живота", защото ние сме дошли голи в света и голи ние ще го оставим. Живейте добре!

Девотионал 21/2018

Седмичен план за четене на Библията

21 май 1 Летописи 13-15; Йоан 7:1-27

22 май 1 Летописи 16-18; Йоан 7:28-53

23 май 1 Летописи 19-21; Йоан 8:1-27

24 май 1 Летописи 22-24; Йоан 8:28-59

25 май, 1 Летописи 25-27; Йоан 9:1-23

26 май 1 Летописи 28-29; Йоан 9:24-41

27 май 2 Летописи 1-3; Йоан 10:1-23

#devotional #bulgaro

6 views