• Elpidio Pezzella

Пред смъртта


"Вълните на смъртта ме обзеха, адски мъки ме постигнаха, понесох притеснение и скръб.

Тогава призовах името на Господа: „Господи, спаси живота ми!"

(116:3-4)

Да разговаряш за смъртта e винаги трудно инстинктивно отблъскващо на всеки един. И все пак ние сме държава, която все повече и повече застарява в резултат на това сме принудени да се справим с прогресивното нарастване на смъртността. Викът на псалмиста "О, Господи, избави душата ми!" ни навеждат на често връхлитащи моменти на скръб и страдание – познати на всички ни по пътя на този живот. Преди всичко, това е псалм на благодарност, в който псалмистът отправя своите благодарности към Бога, защото послуша гласът на молбите му. Това което ни направлява да се молим е, увереността, че Господ прикланя ухото Си към нас. Той не запушва ушите си за вика на простодушните, но слуша внимателно онези които се обръщат към Него. Ето защо, каквито и да са обстоятелствата, тежки, трудни за разбиране, често придружени със страдание което изглежда сякаш ще ни смаже дори тогава - вярващото сърце е готово да извика: "Господи, избави ме". От което следва изповедта на псалмистта която ни разкрива "Аз повярвах, затова говорих" (116:10). Това е което ни дава увереност, че Той ни слуша, има своите корени на вяра в милостивия, състрадателен и справедлив Бог, който замъждял фитил няма да угаси. Този псалм, е като факела на надежда и насърчение за всеки вярващ, който по всяка време и на всяко място се сблъсква със злото във всяка форма, в която се представя. Защото така или иначе ние винаги имаме какво да добавим: "но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос" (1 Коринтяни 15:57).

Като се замислим за смърта винаги свързваме 2 ноември дните на (Задушница) в които тишината на мъртвите се нарушава от прииждащите тълпи от близки на починалите . Това, обикновено е мястото на плача и откъсването, което изглежда за кратко да се превърне в един прозорец в отвъдното. Има ли някой си спомня първата строфа от поемата на Антонио Де Къртис, известен още като Тото, който припомня задължението, наложено от католическата религиозна традиция. Мъртвите и заедно с тях гробището са част от всеки един от нас, както и от колективното въображение. Около тях се въртят страхове и мечти, семейни истории и фантастични легенди, надежди и отчаяние. Грижата за разкрасяването на гроба, за включване на светлини и лампи с различни форми и размери, изглежда е начин да се даде живот на онези, които са оставили само тялото (ако все още има). Но ако срещнете такива хора които все още вярват или се надяват, че това е начина да изкупят вината на роднините и близките и дадат мир на душите им, които преди това са били за подигравка, как можем да го определим според както е писано: наследството на религиозността без никаква библейска основа. Всички ние трябва да се стремим да проявяваме чувствата си към близките, които Бог ни е дал докато са живи и ако наистина искаме да положим цветя в памет на починалите близки, нека го направим скромно, без да търсим одобрението на някого.

Съзнавайки, постоянната близост на смъртта, нека се стремим да живеем в настоящето с блажената надежда на възкресението заедно с всичките светии, ако все, че Господ не се върне, преди това, нека бъдем готови за да бъдем завинаги с Него така, според това което заевява апостол Павел: "защото Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; След това ние, останалите живи, ще бъдем грабнати заедно с тях на облаци, за да посрещнем Господа във въздуха, и така ще бъдем винаги с Господа" (1 Солунци 4:16-17).

Девотионал 44/2018

Седмичен план за четене на Библията

29 октомври Еремия 18-19; 2 Тимотей 3

30 октомври Еремия 20-21; 2 Тимотей 4

31 октомври Еремия 22-23; Тит 1

01 ноември Еремия 24-26; Тит 2

02 ноември Еремия 27-29; Тит 3

03 ноември Еремия 30-31; Филимон

04 ноември Еремия 32-33; Евреи 1

На 31 октомври 1517 г. с риск за живота си Мартин Лутер запалва искрата на протеста и прави списък на 95 тези - несъответствия между Библията и индулгенциите, които продава на римокатолическата църква. Лутер закача тезисите на вратата на католическата катедрала във Витенберг, след което изпраща копие от списъка на архиепископа в Майнц, с което с което се бележи началото на "огъня" на Реформацията.

#devotional #bulgaro

6 views