• Elpidio Pezzella

Плачът


«Господ е послушал гласа на плача ми»

Псалми 6:8

Плачът е първата изразителна модалност на новородения човек. Още при самото раждане бебето изплаква - първия основен сигнал на жизненост и комуникация в ранните етапи на живота. В продължение на няколко седмици новороденото ще реве, като израз на своите нужди, постепенно и на своите желания. Веднъж израстнало и съзряло, сълзите му изпълняват биологичната функция за промиване на очите, и психологически те "освобождават душата" от напрежение и стрес. Психологическите изследвания показват, че 88,8% от хората след като плакали са извличали положителен ефект от сълзите и получавали облекчение (за жените данните са за 47 пъти на година, за мъжете – седем). Любопитно е новината, публикувана от списание Фокус през май 2013 г., че японските бизнесмени, за да облекчат стреса, са разпространили "модерната терапия", която достигна, и в Европа, така наречените места (клубове на плача): където хората са могли да се почувстват много по-добре от терапии, които включвали плач, заедно с други хора, напълно непознати.Това се отнасяло за хората, които са имали проблеми с изразяването на емоциите. В един от експериментите, те симулирали усещането за плач с помоща на тъжен филм лук и люти чушки.

Едва ли може да има сълзи които ще ви напомнят щастливи моменти, макар и да са сладки сълзи от вълнение и радост. Плачът е синоним на болка, горчивина и страдание. Можем ли да забравим страданията на Йов, (и от там на всеки друг човек) известни на мнозина: "Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми, " (16:16), "Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи" (30:31). Дори псалмистът не е могъл да издържи и дава израз на своята дълбока скръб: "Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си". Когато започнах да размишлявам за плачът и сълзите, които се проливат тайно в тихите самотни нощи, си спомних: Псалм 6: "Господ е чул гласa на сълзите ми" Всъщност Бог слуша нашият плач, но не нашето хленчене. Предпочитам да мисля за нашите сълзи, че са като думи които падат в шепите Му. Очите, които никога не са пролели сълзи, не могат да разберат какво чувствате, когато прекосите пустинята на мълчанието.

Сълзите са по-мощни от всяка дума. Те са предизвикани от чувства на тревога или радостни вълнения, сълзи които видимо се стичат по лицето на човек с изпитана душевна или физическа болка, радост, тревога.... Мъжете и жените на Библията се появяват с цялата им уязвимост и слабост. От Битие до Апокалипсис страниците са напоени със сълзите на библейската история, която не изключва дори Исус който плаче, след като научава, че приятеля Му Лазар умира (Йоан 11:32-36). Сълзите му ни напомнят за любовта, която Бог има към нас. Исус съчувства на всичките ни болки и страдания.Той разкрива истинското си състрадание и плаче. Но Христос - светлината дойде и прогони тъмнината, превръща тъгата и скърбите в истинска радост, възкресявайки Лазар. Когато Исус видя Ерусалим, той започва да плаче: "И като се приближи и видя града, плака за него и каза: “Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти” (Лука 19:41-42). Той вижда миналите и бъдещите грехове на хората и разбива сърцето му. Бог, нашият любящ Отец, е тъжен, когато вижда, че ние се отдалечаваме от Него, но много често ние изоставяме Неговата любов и следваме нашите пътища. Бог плаче, защото нашите грехове причиняват ненужна скръб и печал, но за щастие, Неговите ръце са винаги протегнати за да посрещне, всеки път когато ние се завърнем.

Предание 4/2019

Седмичен план за четене на Библията

21 януари Изход 1-3; Матей 14: 1-21

22 януари Изход 4-6; Матей 14: 22-36

23 януари Изход 7-8; Матей 15: 1-20

24 Януари Изход 9-11; Матей 15: 21-39

25 януари Изход 12-13; Матей 16

26 Януари Изход 14-15; Матей 17

27 януари Изход 16-18; Матей 18: 1-20

Да не забравяме

На 27 януари 1945 година, точно преди 74 години, съветски войници освобождават останалите живи затворници в нацисткия концентрационен лагер Аушвиц в югозападна Полша. По време на нацизма всеки евреин трябва да носи шестоъгълна звезда, здраво пришита на левия ревер и да е от жълт плат, а върху нея с черно да пише "евреин". Давидовата звезда е широко разпространен древен символ. С окупацията на все повече страни нацистите въвеждат задължителното носене на отличителни знаци от евреите и по други места. От 2008 г. 27 януари е Денят за възпоменание на жертвите на Холокоста – миг за размисъл относно целенасоченото изтребване на милиони евреи в Европа от нацисткия режим и техните съюзници на фашистките режими.

25 януари 1948 в Пoшхяво (Швейцария) угасна светлината на Джон Луци, роден в Tшхлин на 8 март, 1856 г. протестант пастор и теолог, известен с своя превод на Библията.

#devotional #bulgaro

7 views