Бащино сърце

17.03.2018

А той му каза: Синко ти си винаги с мен, и всичко мое твое е.

Но подобаваше беше да се развеселим и да се зарадваме;

защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен беше, и се намери.

Лука 15:31

 

 

Притчата за "любящия баща" разказва за едно богато семейство, съставено от баща и двама сина. Един ден по-малкият син иска от баща си да раздели имота и да му даде онази част, която му се полага по право, не е ясно дали той е готов да напусне семейството, но текста се посочва, че скоро след това синът взема своя дял и тръгва на път в една чужда земя - далеч от семейство и задължения. В начало младежът прекарвал дните в сладострастия и забавления.  Въпреки това, с нарастването на удоволствията, икономическите ресурси намаляваха, докато не бяха напълно изчерпани и с тях забавленита. Онези, които му се представиха за приятели в момент на изобилие, го изоставиха и младият мъж се озова сам да моли за работа като свинар: бедният бил готов да върши каквото и да е дори да насити корема си със рожковете, с които свините ядяха, но никой не му даде нищо. Като докосна дъното на мизерията, младежът се върна на себе си. Спомни си, за щастливите детски години в бащиният дом, за слугите, които бяха почитани в къщата и намери смелост да се върне у дома, подготвяйки своята реч за завръщането. Притчата ни разказва, че веднага след като баща му го видя от разстояние се затича и го прегърна, целуна го, свиква своите слуги, и даде нарежданията си; да бъде измит и облечен с най- хувавата премяна - дрехата на праведност - достойна за неговият син, и после  да му сложат пръстен на ръката му. Докато в къщата има радост и веселба, най-големият син, който винаги е бил предан да служи на баща си, се завърнал от полето и попитал един от слугите какво се е случило. След като научава, дълбоко се смути и огорчи. Големият брат намира това за несправедливо и отказва да участва във веселбата въпреки, че баща му го молеше да се присъедини на празника. Големият син не можеше да се възрадва с останалите:  поради бунтовното отношение на брат си, ето той, разумният син, не може да проумее как, въпреки, че е пропилял цялото си наследство, Баща му закла угоеното теле. Историята завършва с покана за веселие.

 

Къщата във притчата е метафора на общността, на църквата: място на радост, приветствие, където понятието "Ела и ти се весели с нас" или "трябва да се повеселим" царува над всичко и всички. В християнското служение има радост и удовлетворение от привилегията, че принадлежим на Бога, утехата, че сме част от Неговото семейство, щастието, знаейки, че имаме Отец, който напълно възстановява живота ни, и когато това се случи цялото небе се радва, когато един грешник се покайва. Тримата герои, са свързани с ученичеството. Малкият син заема мястото на тези, вярващи които са получили спасение, които са част от светиите в общността, но които все още не са направили избора да тръгнат по пътя на ученичеството. По-големият брат, можем да разпознаем, ролята на други духовни служители или дори ученици, които вече са на на служба. Бащата може да бъде апостола, най-старият служител във вярата и като такъв управлява дома. Той има зрелостта, помазанието и любовта  да се отнася еднакво - и към големите и към малките. Когато по-големият брат се оплаква, че никога не е получавал "поне едно яре" за да се забавлява с приятели, баща му му напомня, че е у дома, така, че може да се разпорежда с всичко, защото всичко му принадлежи. Фигурата на бащата говори за споделянето: където има опит и зрялост, няма ревност или предполагаемо превъзходство. В дома му има повече радост в даването, отколкото в получаването, това е къщата, в която децата разбират, че това, което даром сте получили, даром давайте, така както сте го получили.

 

 

Девотионал 12/2018

Седмичен план за четене на Библията

19 март   Исус Навин 1-3; Марк 16

20 март   Исус Навин 4-6; Лука 1:1-20

21 март   Исус Навин 7-9; Лука 1:21-38

22 март   Исус Навин 10-12; Лука 1:39-56

23 март   Исус Навин 13-15; Лука 1:57-80

24 март   Исус Навин 16-18; Лука 2:1-24

25 март   Исус Навин 19-21; Лука 2:25-52

Please reload