Щедростта на македонските вярващи

26.03.2018

При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,

че, макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им

беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.

2Коринтяни 8: 1-2

 

 

След като стартира събирането на помощи в полза на църквата в Ерусалим (1 Коринтяни 16), апостолът отива в Македония, в северна Гърция, до църквите на Филипи, Солун и Берия. Това бяха общности, изпълнени с борба и мъки, макар и в голямо скръбно изпитание, пак изобилната им радост и дълбоката им беднотия направиха да преизобилства богатството на тяхната щедрост. Още веднъж, даването не е лукс на богатия, а привилегия на бедните. Изправени пред нуждата на другите, македонците умоляваха апостолите "с голяма настоятелност да участват в дарението, предназначено за светиите". Те добре познаваха щастието и радостта от даването, предназначено като средство за подпомагане на нуждаещите, което означава да участваш за  подобряване на общото благо и състоянието на другите. Благодатта, която Бог им е дала, се изразява и в способноста да даряват. Следователно щедростта е отражение на Божията благодат, много по-различна от чувство за алтруизъм или филантропия, а плод на Христовото дело на трансформация, напълно вкоренено в любовта, без което всичко би било безполезно (1Коринтяни 13).

 

За някои темата може да изглежда непонятна, дори в противоречие с твърдението, за  Божието действие който снабдява нуждите на всички според молитвата Отче наш: "Дай ни днес ...". Ние получихме и достъп до тази благодат, Защото знаете благодатта на нашия Господ Иисус Христос – че като беше богат, за вас стана беден, за да станете вие богати чрез Неговата бедност (стихове 9 и10). Заради нас Той се отказа от своя трон, остави славата си на небесата за да ни избави от мизерията. Истината, която ние не искаме да признаем, е, че във всеки един от нас има корен на егоизъм, който най-вече осуетява любовта ни към другите да има надмощие.Така, че винаги гледаме да бъде някой друг, който да се грижи за бедните, а понякога, стигаме до заключението, че ние имаме по- вече нужда от тях. Това  отношение дори и в този случай е противоречиво, защото всяко отношение е основано на егото. Апостолът призовава ако има усърдие, то се приема "според това което имате, а не според колко нямате". Целта не е, едните да бъдат крайно притеснени до бедност, за да се компенсират нуждите на другите, но да има равенство, да споделим благата си било то в повече или по малко според  това което имаме. За съжаление така сме устроени да имаме всичко, двойно по- вече или тройно от това което се нуждаем. Ние живеем в свят на неравенствата и различията.

 

Писанието ни предупреждава, че "Който запушва ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан" (Притчи 21:13). Нека това не ви смущава, нито пък да прозвучи като, че ли подкрепям някакъв проект за солидарност, само вярвам, че ако човек иска да направи добро, просто трябва да огледа наоколо, за да види безброй потребности в контекста на Църквата. Само когато не знаем как и къде да се отзовем на помощ, църквата и служителите могат да ви насочат в това отношение. След това трябва да се доверим на онези, които извършват тази дейност да разпределят даренията според нуждите на всеки с чиста съвест. Така, че не се колебайте в даването, всеки, рано или късно, ще бъде отговорен за своите постъпки. Учудващо е днес, само да помислим как Мойсей трябваше да задържи щедростта на хората в събирането на материали за изграждане на скинията (Изход 36:5-7), докато днес, вместо това, непрекъснато се отправя апел за да се види някакъв незначителен жест. Със сигурност има хора които изнемогват което е разбираемо. Оставам, обаче, с идеята, че както след гръмотевица следва мълния, така след даването ще последва действието на благодатта в нашия живот, без стимули и / или усложнения. Така че, който има възможност да прави добро, нека да не се колебае.

___

 

На 29 март 1788 г., на около осемдесет и една години, угасва светлината на Чарлз Уесли, основател на методисткото движение.

____

 

Девотионал 13/2018

Седмичен план за четене на Библията

26 март   Исус Навин 22-24; Лука 3

27 март   Съдии 1-3; Лука 4:1-30

28 март   Съдии 4-6; Лука 4:31-44

29 март   Съдии 7-8; Лука 5:1-16

30 март   Съдии 9-10; Лука 5:17-39

31 март   Съдии 11-12; Лука 6:1-26

01 април Съдии 13-15; Лука 6:27-49

Please reload