Спокоен и притихнал

25.06.2018

Наистина аз укротих и успокоих душата си;

като отбито дете при майка си,

така душата ми е при мене като отбито дете.

Псалм 131: 2

 

 

Книгата на Псалмите е най-древната молитвена книга в която можем да отбележим две основни форми на молитва: едната е оплакването и викът за помощ от дълбоко отчаяние и болка; другата е благодарствената молитва с възхвала и поклонение към Господа. Има още един модел на изразяване който е скрито без думи, въпроси или емоционален изказ на хваление: безмълвната молитва, направена от смирена увереност и доверие, изложено в Псалми 131. Притихнали в неговото присъствие, можем също да имаме общение с Бога, без да използваме думи. Тази сцена която описва псалмиста, дава по-дълбока и по- жива представа - ценна за всички: едно дете в ръцете на майка си, почиващо на гърдите й. Така както едно отбито дете, което е спряло да плаче, кротко обляга главата си на майчините гърди, да може "да остане душата ми" в присъствието на Бог. Именно в тази прегръдка ние осъзнаваме, че думите са вече излишни, дори и нашите мисли.

 

Понякога ние сме привидно мълчаливи, защото не искаме да разговаряме с никого, или защото задържаме думите в себе си, но това не означава, че сме изпълнени с мир и спокойствие. Всъщност, ние имаме големи дискусии в нас и сме обгърнати от вътрешни борби напомнящи бурното море. Чувстваме се като онези ученици, които жадуваха за малко спокойствие, когато неочаквано е трябвало да се справят с безкраен поток от мисли и съмнения, когато бурята внезапно удари лодката им на Галилейското езеро. Евангелията разказват, че докато учениците бяха обзети от страх и паника, Исус е спял, облегнат на възглавница. В такива моменти ние също не бихме могли да запазим спокойствие, това чувство  на самота, безпомощност и безпокойство е дълбоко познато на всички ни. Но Христос е на лодката с нас, готов винаги да ни помогне. В действителност, когато се събуди, той смъмри бурните развълнувани води "и настана тишина голяма". По същия начин, той също може да ви даде спокойствие и почивка на душата, развълнувана от хиляди страхове и притеснения.

 

За да успокоим душата си, трябва да се върнем, върнем към простотата на малкото дете легнало на майчината си гърда - безкрайно сладкия жест. Да останем притихнали означава да признаем, че всичките ни притеснения не могат да направят нищо, за да променят състоянието ни. Изборът на мълчание означава да оставим на Бога това, което е извън нашата сила и възможност. Ето какво е, да търсиш или да останеш; в безмълвие, в тишината, в тайната,  дори съвсем за кратко, тогава молитвата ни ще бъде доверителна. За нас се превръща една  ценна почивка, почти като съботната почивка, чрез която се доверяваме и се надяваме на Бога. Дори Илия  остави страхът да го преследва докато стигна до Божията планина Хорив, а този страшен шум обгърнал планината, нищо не му говореше за Бога. Когато всичко свърши, той чу "шумът на лек вятър". и  Бог  му  говори. Чрез "шума на тихия  вятър" Божието слово  по-ефективно променя сърцата ни. Бурята сломяваше скалите, но Божиите думи докоснаха в дълбочина сърцето на  обезсърчения пророк, за когото внезапната тишина вероятно е била по-страшна от бурята и гръмотевиците. "Когато молитвата ми стана все, по-дълбока и по-дълбока, имах все по-малко какво да кажа. Накрая напълно останах в безмълвие" (Сьорен Киркегор). Ние търсим и очакваме Бог в мълчание, готов за нова и мощна среща.

 

 

Девотионал 26/2018

Седмичен план за четене на Библията

25 юни  Йов 3- 4 ; Деяния 7:44-60

26 юни  Йов 5-7; Деяния 8:1-25

27 юни  Йов 8-10; Деяния 8:26-40

28 юни  Йов 11-13; Деяния 9:1-21

29 юни  Йов 14-16; Деяния 9:22-43

30 юни  Йов 17-19; Деяния 10:1-23

01 юли  Йов 20-21; Деяния 10:24-48

 

Please reload