Обявеният провал

09.07.2018

И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал:

Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен. И излезе вън и плака горко.

Лука 22:61-62

 

 

Когато се замислите за апостол Петър, може би, най-често е проектиран в книгата на Деяния, където е разглеждан и дефиниран в следните роли: проповедник, преследван, изцелител или свободен човек, определено той е бил  референтна фигура на групата на първите ученици и зараждащата се църква. И все пак, този който се откроявал като колона – неизменна, в миналото е имал своите емоционални импулси, съмнения и провали като всяко човешко същество, въпреки, че винаги е вървял близо до Учителя. Лука ни въвежда в едно от най-вълнуващите събития в живота му. Решителността и увереността на Петър, с която се отличаваше от останалите не бяха достатъчни, да избегне един от най-тъмните моменти в живота си, въпреки, че продължение на три години Исус държеше Петър близко до себе си. Именно от едно такова близко общение неможеше да не окаже въздействие върху живота на Петър. Когато за първи път пътищата му се пресякоха с Учителя, неочаквано той чува гласът Му и особено вълнение докосва сърцето му докато приготвяше рибарските си мрежи: ”Следвай ме аз ще те науча как да ловиш хора..!”. Чудя се, дали Симон бе разбрал смисъла на тези думи. Евангелист Лука разказва, че в нощта на ареста на Исус, няколко часа след смелото му изявление готов да даде живота си за Него, нашият Симон не намери сили да каже, че е един от последователите на галилеянина. Някогашният прям и самоуверен Негов ученик, падна така скоро отричайки се от Него - три пъти . Всъщност той следваше Исус от разтояние за да “види края”. Искаше да направи нещо, но нямаше сили. Исус беше сред обвинителите, както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си. Петър открива, че е също толкова самотен, когато петелът пропя третият път на отричане, както съобщи Галилео. Точно в този момент Исус излиза от къщата на първосвещеника и в същия този момент се обърна и погледна към любимия си ученик.

 

Всичките четири Евангелия разказват за този епизод, който със сигурност не е бил е щастлив момент за Симон. Не можем да оспорим, че по пътя на всеки вярващ паденията неуспехите  могат да бъдат забравени, защото те са зад ъгъла на всеки един от нас .Това би могло да усили вашето страдание от мига, в който, може би като него сте били самоуверени, че нищо и никой, никога няма да ви накара да се откажете, да излъжете и / или да се отречете. Притиснат първо от една слугиня, след това от един мъж, и накрая от всички. Не съществува половите различия, провокацията е без пол.

Точката на кризата е да паднеш и падението да е трагично! Провалът на Симон в действителност, може би най-тежкия: отричането на Учителя. "Ако някой се срамува от мен и учението ми в това неверно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Баща си със святите ангели“ (Марк 8:38). Силата на Петър, обаче, според мен се състои в непосредственото съзнание – горчивият плач и разкаянието свидетелства за него. Той не дава време на врага да го обвини, въпреки, че Исус се опита да го предопреди за опасноста. В момента когато срещна Исусовия благ поглед, Божията благодат залива душата му, със солидарност и разбиране. Може би, трябва да намерим тази сила, често объркана със слабост. Онези, които са отпаднали духовно като Петър, ако предприемат подобни стъпки, взимайки под внимание, упрека за допуснатите грешки не само ще бъдат отново възтановени, но определено ще се завърнат със сила по- голяма от преди. Присъщо на човека това вътрешно неудържимо чувство на несигурност което е бушувало в сърцето на ученика, до степен, че след възкресението и първите видения, решава  да се върне към старият  начин на живот. Един, който е бил планиран да се превърне в "ловец на човеци" е същият Симон, който във вените му, все още тече кръвта на един рибар. Така че решението му беше: "Отивам да ловя риба"  Но през онази нощ, не беше успял да улови, дори една малка рибка. В момента, в който отчаянието може да вземе превес, от брега на езерото чуваме гласът .... Господ беше точно там, както е точно тук ... докато се трудим напразно, Неговият любящ поглед не ни оставя. Той е готов да ни даде правилния съвет, той е готов да ни възстанови той е готов да ни повери стадото си.  

 

 

Девотионал 28/2018

Седмичен план за четене на Библията

09 юли  Йов 38-40; Деяния 16:1-21

10 юли  Йов 41-42; Деяния 16:22-40

11 юли  Псалми 1-3; Деяния 17:1-15

12 юли  Псалми 4-6; Деяния 17:16-34

13 юли  Псалми 7-9; Деяния 18

14 юли  Псалми 10-12; Деяния 19:1-20

15 юли  Псалми 13-15; Деяния 19: 21

Please reload