Божието царство

22.07.2018

Времето се изпълни и Божието царство наближи:

покайте се и повярвайте в благовестието!

Марк 1:15

 

 

Обръщаме се, наоколо и питаме: "Къде е Божието царство?" игнорирайки указанията  предложени от Исус които важат за модела на молитвата: "Нека дойде твоето царство ...". В началото на служение си, Исус каза, че царството е наближило. Намерението му беше противно на очакванията на хората, за да изясни, че това не е някакво земно правителство, а "реалност", осъществена с Неговото присъствие. Исус, чрез жертва на кръста ни примири с Отца и чрез Своята кръв сме сключили мир с Бога, затова Божието царство може да представлява нашата връзка с Господ. В поученията си, Христос най-често използва притчата като средство да обясни по-добре Божието царство.  В един от тях той го сравнява със сеяча, който хвърли семе в земята и след това се връща в ежедневието си. Междувременно семето покълва и израства и никой не знае (Марк 4:26-29). Господ говори по начини, за да разберем, че Неговото царство се ражда и се развива, без да знаем как може да се случи това. Няма определени дейности или практики, които да позволят на семето да цъфти, но това е работата, която Духът прави във всеки един от нас, през повечето време, без дори да го осъзнаваме.

 

Духът действа в нас, когато Той пожелае. Онези, които са докоснати от Духа, разпознават нещо ново, което самият Дух е излял вътре в тях. Макар да не разполагаме с пълни познания, като Никодим, в момента, в който Господ посява семето на Словото в нас, бавно, вътре в нас започва  да расте желанието за Божиите неща. Очите ни се отварят и ние осъзнаваме нашето окаяно състояние, далеч  от Неговото присъствие. Следователно, ние трябва да позволим на Духа да работи в нас, за да може семето да расте и дава плод. Ако ние се уповаваме изцяло на Него, семето ще  започне да покълва,  израства, докато напълно узрее, именно Този който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до края. Ако семето е в процес на покълване и сте усетили това ново докосване във вас, не стойте до него да го съзерцавате, но оставете  Духът да завърши Своето дело. Не пренебрегвайте, факта, че времето неусетно тече и ние не можем да останем  издънка или крехко стъбло, за цял живот. Бог очаква,  да му позволим да извърши делото Си във нас, без да се страхуваме да преминем от една фаза в друга. Да, защото някои се страхуват да  достигнат до пълна зрялост. Трябва да вземем под внимание, че нашето съществуване се характеризира от съществени етапи, които трябва да достигнем. Би било абсурдно да мислим, че ще останем закотвени в началния етап.

 

В друга притча Исус разказва за човек, който при тръгването си за чужбина, поверява имота си, на трима от слугите си. Докато двамата от слугите инвестират и преумножават талантите си, третият няма никакъв доход (Матей 25:14-30). Ние също бихме могли да бъдем, като третият - безплодният християнин, който не пожела да инвестира това, което му е било поверено, от страх да не го загуби. Господ не само прави да расте в нас семето на Словото, но също така Той ни възлага задачата да благовестваме: "Идете и проповядвайте Евангелието на всяко създание ...", така, че да дойдат всички на покаяние и чрез вяра да се завърнат в Божието царство. Докато плодът на духа става все по-явен, Писанието ни напомня, че ние имаме това съкровище в пръстени съдове,...  Където е съкровището ти, там е и твоето сърце, Затова нека да дадем земята на нашата плът за делото на Господа и всеки ден да се застъпваме да бъдем съдове за почтена употреба  които да Му служат и покланят до деня на жетвата. Докато не отдаваме ума си на високи неща, но останем скромни съдове, Той е обещал да ни изпълни със Своята слава.

 

 

Девотионал 30/2018

Седмичен план за четене на Библията

23 юли Псалми 33-34; Деяния 24

24 юли Псалми 35-36; Деяния 25

25 юли Псалми 37-39; Деяния 26

26 юли Псалми 40-42; Деяния 27: 1-26

27 юли Псалми 43-45; Деяния 27: 27-44

28 юли Псалми 46-48; Деяния 28

29 юли  Псалми 49-50; Римляни 1

 

Please reload