Не хвърляйте камъни

13.08.2018

А те, като чуха това разотидоха се един по един,

като почнаха от по-старите и следваха до последните;

а Исус остана сам, с жената, която стоеше насред.

Йоан 8:9

 

 

На разсъмване, докато Исус отиваше в храма, тълпи от хора преиждаха и се присъеденяваха към него.Точно в тези  ранни сутрешни часове, книжниците и фарисеите решиха, че това е отлична възможност "да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват". Колко е тъжно, отиват при Господ с нелепите въпроси, без да проявят интерес към истината, а само мотив  да предизвикат дискусия. Така те докараха пред него една жена, хваната в прелюбодейство. Според това което е писано в Тора, напомняха на  Исус: "Ако някой прелюбодейства с жената на друг мъж, дори и този, който прелюбодейства с жената на ближния си, и прелюбодеецът и прелюбодейката се умъртви" (Левит 20:10; Второзаконие 22:22). За библейския закон е предвидено камъни също за следните престъпления: почитането на други богове (Второзаконие 17:2-7), подбуждане към идолопоклонство (13:7-11), дете жертва на Молох (Левит 20:25), пророкуваше в името на друг бог (Второзаконие 13:2-6), гадания, спиритисти (Левит 20:27), богохулство (Левит 24:15,16), неспазване на съботата (номера 15:32-36) убийството на вола (Изход 21:28-32), неподчинение на родителите (Второзаконие 21:18-21). Практиката на убиване с камъни се извършвало извън лагера или града и свидетелите е трябвало първо да хвърлят камъка (Второзаконие 17:7).

 

Освен това, че действието се развива в ранните часове, учудващо е, как са успели да заловят тази жена в момента на самият акт, на прелюбодейство. Дали, всички наистина са били свидетели? Разбира се, те бяха готови да хвърлят камъните, тъй като нямаше съмнение за наказанието, дори ако, то беше приложено към човека който не беше там. Колко често, библейските текстове ни насочват, на това, което Бог изисква от нас, това което трябва да направим? Исус отклонява този подвеждащ въпрос и започва да пише на земята. Никой не знае какво е написал. Но след като продължаваха да го питат, Исус се изправи и ги  подкани  да действат, да хвърлят камъните само, ако някой от тях е безгрешен, нито един от тези мъже не счете себе си за чист,  всички си разотидоха, оставяйки жената с Исус. В присъствието на Учителя, никой не може да повдигне обвинения, дори и да има факти и  доказателства за това. Самият Той не осъжда никого, но реабилитира. Думите на Исус няма осъждение, а са против смъртното наказание. От обвинителите, на религиозните власти, Исус тактично изисква по-голяма гъвкавост в тяхната преценка. Без дискусия или инстинктивна реакция, остава в мълчание и след това отново подкани събеседниците  да действат  Евангелската история, изглежда  иска да ни открие духовните принципи, че никое престъпление не може да бъде предмет на присъда и, че никога не трябва да се изключва възможността за възстановяване. В същото време, е необходимо да се разбере причината, поради която тя се намира в това състояние на вина, за да има намеса, не за осъждение, а за  възтановяване. Само правилното ни отношение ще ни даде изключителна лекота при лекуване на болните съвести на падналите хора.

 

Мога ли сега да ви попитам: "Как сте?". Може би, и вие  като тази жена сте били заобиколени и обвинени, без никакъв шанс да изявите причините си или просто да бъдете изслушана. За голямо съжаление е по-лесно да осъдим някой, замервайки го с камъни поради това което изглежда. Грижата за хората изисква далеч по-различни усилия. Думите на Павел трябва да бъдат постоянно предупреждение: "Затова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, а когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. Сега знаем, че Божият съд на тези, които правят такива неща, е в съответствие с истината. И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?" (Римляни 2:1-3). Нека погледнем към Този, който не беше изпратен да съди света (Йоан 3:17), а да го спаси (Йоан 12:47). Поради Неговото дело на кръста което е валидно също и за вас, пред Него вие не сте вече под укора на закона, а под благодат – обект на Божия план и Неговата любов.

 

 

Девотионал 33/2018

Седмичен план за четене на Библията

13 август   Псалми 87-88; Римляни 13

14 август   Псалми 89-90; Римляни 14

15 август   Псалми 91-93; Римляни 15:1-13

16 август   Псалми 94-96; Римляни 15:14-33

17 август   Псалми 97-99; Римляни 16

18 август   Псалми 100-102; 1 Коринтяни 1

19 август   Псалми 103-104; 1 Коринти 2

Please reload