Лозарят

24.09.2018

Но лозарят отговорил: «Господарю, остави дръвчето още една година.

Ще го прекопая и наторя. Ако на следващата година даде плод, добре.

Ако ли не, тогава ще го отсечеш».

Лука 13:8-9

 

 

Исус придава поученията си, чрез притчите в дълбочината на абсолютната истина. За разлика от коментираните притчи, в този случай Евангелията не предлагат обяснения, но ни показват как историята е свързана с по-ранен епизод, когато фактите се превръщат въпрос на обсъждане с Учителя: Пилат, който беше заповядал убийството на хора, които извършиха своите религиозни жертви; падането на Силовата кула, под чиито руини са загинали няколко дузина души. Епизоди, подобни на тези в наши дни, където ежедневно включват смъртни случаи от насилствената ръка с трагични инциденти или природни явления. В еврейската култура се е смятало, че тези, които погиват от насилие или смърт вследствие на злополука са виновни пред Бога, и че събитията, са нищо друго, освен разкриването на Божията справедливост, или най-малко в резултат от греха, който в последствие „Човек жъне това, което е посял“, каза на Йов един от приятелите му по време на своята „обвинителна реч“. Изправен пред тези въпроси, Исус ясно показа на учениците си, че тази концепция не отговаря на истината – като им препоръча следното: единственото истинско и важно нещо е покаянието, без която те също ще загинат като тези хора: има смърт, която очаква всички тези които не се покаят и не осъзнават състоянието си.

 

За да предаде това учение на учениците Господ  разказва притчата за една смоковницата, поверена на експертната грижа на лозаря в полето. Тази смоковница вече три години не даваше плод; предвид този факт собственикът на имота поиска от лозаря да я отсече. Той можеше просто да се покори и да изпълни заповедта на собственика, без кавито и да било скруполи за свършената до момента работа. Но това решение дълбоко смути душата му, тогава, лозарят предложи алтернативно решение, което щеше да отнеме доста време: „Господарю, нека дървото да остане още една година – докато го окопая и наторя“. Образът на лозаря може следователно да представлява и всеки човек в църквата, (в лозето на Господа) който полага отговорност за другиго. И тази отговорност може да бъде всякакво служение или задача, която се извършва за благото на другите – индивидуално или общо. Обикновено ние възлагаме – или дори да кажа – товарим основните служители с тази отговорност: да намерят решение за всяка една от нуждите на обществото. Какво беше отношението на лозаря към смокиновото дърво, което изглеждаше добро на вид, но не раждаше плод?  Изправен пред изкушението на господаря, който му каза да го отсече, Писанието представя пред очите ни бисер: наемниците на Господа не знаят как да отсекат дървото, колко по-малко да го съборят. Те не рушат; те работят, за да градят, възстановяват и отглеждат растенията, които са в полето на Господа – като в същото време не правят разграничаване между растенията (грижат се за всички растения с еднакво внимание). Освен това лозарят от притчата изглежда дълбоко засегнат от чувството за отмъщение: той се смята за отговорен за това дърво, не може да го преглътне и просто ей-така да се покори на заповедта – той не е такъв човек; поставен е пред решението да отнеме живота на дърво, което е било под неговата грижа.  Като разглеждаме нашите лозя много често ние действаме като слуги или управници и да се чувстваме виновни, че този лозар в този случай се е възпротивил на Духа – той се е възпротивил на нашите добри дела, които са в противоречие с нашия начин на мислене. Всяко отсечено дърво е провал за всички: за стопанина, за лозаря, за самото дърво. Пред това решение, нашият лозар не остава безразличен, но се застъпва  молитва "Вие чакахте три години, ще ви помоля поне за още една". Той не само се застъпва с молитва, но и поема лична отговорност.

 

 

Девотионал 39/2018

Седмичен план за четене на Библията

24 септември   Пес.на Песните 4-5; Галатяни 3

25 септември   Пес.на Песните 6-8; Галатяни 4

26 септември   Исая 1-2; Галатяни 5

27 септември   Исая 3-4; Галатяни 6

28 септември   Исая 5-6; Ефесяни 1

29 септември   Исая 7-8; Ефесяни 2

30 септември   Исая 9-10; Ефесяни 3

 

На 30 септември 1452 г. Йохан Гутенберг отпечатал Библията, първата книга, която се възпроизвеждала в подвижен тип. Без тази работа, кой знае дали бихме  имали Реформация.

Please reload