Служението на Бога е служба на църквата

08.10.2018

И така, нито който сади е нещо, нито който напоява, а Господ, Който прави да расте.

1 Коринтяни 3:7

 

 

Само Господ може да направи възможно нашето спасение, нашето изкупление и нашето освобождение, защото Той е "Този, който може" докато, на никое човешко същество не е приписано този капацитет или потенциал. Понякога, с изключителна лекота, без дори да се колебаем, ние се сравняваме с хора като апостол Павел, почти като, че ли сме на същото ниво. Може би не сме запознати с една подробност   от неговото пътуване, например, по времето когато той е трябвало да извърви около триста хиляди километра  пеш само поради това да служи на Бог. Това би трябвало да ни накара да помислим - защо, вместо това се оставяме да бъдем завладяни от мързел, само за да достигнем мястото на поклонение, където можем да се насладим на братско общение.

 

Апостолът, писмено се обръща към вярващите в Коринт, като заявява, че не може да говори с тях като на духовни, а като на плътски. Това е така, защото не може да предприеме определени изявления, понеже, голяма част от църквата не живее според Духа. Кой от нас може да се счита за духовен?  Предизвикателствата, пред които сме изправени свежда всичко до всекидневна житейска баналност, така, че не можем да изключим, възможността, че ние не ходим по плът!  Павел подчертава безполезността от възникналия  спор между коринтяните за тяхната принадлежност на един или на друг, е без значение  защото всеки човек, който Бог е призовал е нищо повече от един служител, докато Той е този, който действа, който достига до сърцата и убеждавайки за грях, като води грешника до покаяние чрез Духа. Със сигурност ще използва   думи на човек, но "... нито който сади е нещо, нито който напоява, а Господ, Който прави да расте." В следствие на това онези, които са призовани да служат на Бога, не трябва да поставят името си, над друго, тъй като само едно име  има под небесата, пред което всяко коляно ще се поклони и всеки език ще изповяда: Името на Господ Исус. Църквата трябва да отдава на Господа славата дължима на името Му - да бъде Христос издигнат, защото всеки път, когато го направим Сатана, ще бъде снишен до пръстта; заедно с него и нашите егоистични амбиции и презумпция.

 

Ако от една страна Павел има грижата  да напомня и увещава църквата да знаят, че техният източник е Бог, а не хората или църквата, от друга страна, той набляга на процеса на градеж и ние, като Божие здание. И някой  който гради; кой  на сребро, скъпоценни камъни, кой на дърва, сено и слама. Но отвъд онова, което можем да направим като участници в строителсвото: архитектът остава  Господ. Което би означавало, че онези, които ни наблюдават от страни, ще могат да наблюдават  мъдрите ръце на Бога, който ще усъвършенства онова което е започнал да гради във живота на всеки един от нас. Това, което трябва да изпъкне, е славно дело, което само Бог би могъл да извърши в нас. Ако искаме да се сравним с апостол Павел, определено трябва да променим нашата позиция и станем "слуги" на Христос и настойници на Божиите тайни. Тези, които служат на Господа – служат на църквата си, в следствие на това всяка тирания е забранена. Ние сме призовани да бъдем настойници на Неговата мъдрост, познание и откровение, всичко което се извършва да бъде с дух на служение, което да ни напомня, че на всеки работата ще бъде изпитана и ще трябва да дадем отчет за нашата лоялност до край. Ако искаме да служим с вярност, ние сме призовани да бъдем зависими от Божията благодат и да се изправим срещу всяка невярност, фалш, двуличие, ... защото ако Бог е свят, ние също трябва да бъдем святи и ако Той е верен, ние сме призовани да бъдем верни с Него до края.

 

Можете да слушате съобщение по темата тук 

 

 

На 13 октомври 1649 г. в Женева Антонио Диодити (роден на 3 юни 1576 г.) умира на 73-годишна възраст. Известен е най-вече с неговия превод на Библията на италиански (1607) и френски език (1644), първата която е най- четена от повечето италианци. Италианският превод, така наречената "Диодати", се счита за монументално произведение за използвания речник, за интензивността и пределите на използваните термини, за верността към текста, на която само човек с по-висша духовна степен и с даровете, комуникирани от Святия Дух постигана дори в ранна възраст, потвърждавайки истинското посвещение.

 

 

Демокрация 41/2018

Седмичен план за четене на Библията

08 октомври Исая 30-31; Филипяни 4

09 октомври Исая 32-33; Колосяни 1

10 октомври Исая 34-36; Колосяни 2

11 октомври Исая 37-38; Колосяни 3

12 октомври Исая 39-40; Колосяни 4

13 октомври Исая 41-42; 1 Солунци 1

14 октомври Исая 43-44; 1 Солунци 2

Please reload