По пътя

06.11.2018

Тогава Господ призова Аврам:

„Тръгни от своята земя, от своя род и от семейството

на баща си и потегли към земята, която ще ти посоча.

Битие 12: 1

 

 

Пътуването на Авраам е историята на всеки вярващ, този който е призован да следва Неговия Бог – без да задават въпроси. Патриархът не е съвършеният човек, а този, който  по време на пътуването се учи и съзнава, че всеки ден трябва да се справи със своята неувереност движещ шатрата си. И затова вярата му е мигрираща, същата движеща  шатра на скинията, която е придружавала Израел в пустинята. Пътуването му е било пътуване без завръщане, неравен път, без подпора и сигурност Заминаването е от Ур, първата дестинация Харан (югоизточно от Турция), а оттам тръгва за Ханаан, заедно с него потеглят жена му Сара, племенникът му Лот. Призивът на Авраам предхожда от измеренията на човешкия опит на Вавилонската кула да изгради име. Преди да му даде това име, което въплъщава скритото му желание, Бог му дава четири конкретни обещания: “Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение” (Битие 12:2). Всичко започва, с императива "Излез... напусни", определено може да се каже "отърсете се, от всичко което не сте, и се  вгледайте в себе си, станете това, което сте". Пътуването, което се нарича, преоткриване –себепознание. Неговия единствен пътеводител трябваше да бъде Словото, което идва от Бога. Авраам трябва да се открие и да се довери на бъдещето, на приключението "Където ще ви покажа", една перспектива, различна от тази, към която е привикнал.

 

Удивително как арамееца не попита нито ведъж за обещаната земя, той слушаше, и не се поколеба да откликне на Божия призив. Принуден да слезе в Египет, Авраам показа, че все още не е човекът който сляпо се доверява на своя Бог, показа, че не му липсват човешки слабости благородно да излъже рискувайки да загуби съпругата си. В друг случай  Авраам скача, без да се колебае се втурва да спасява пленения Лот. В глава 15 го намираме сам, в шатрата си, обвит и покрит от страховете и тревогите си, когато четем един от най- хубавите стихове по мое мнение няма по-красиви не само от Битие и Стария завет, но и от цялата Библия. Нощно видение, в което отеква, божествената покана "Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма". Но Авраам е в криза, той отговаря сухо, почти раздразнен, защото все още не е докоснал и реализацирал обещанието. Всъщност пътуването на Авраам достига до един от основните етапи. След оплакванията си, Бог не го оставя, но след като му разкрива, плановете си, той го повежда навън. Не мога да си представя небесния Отец, който хванал старият Авраам за ръка и го извежда от шатрата – мястото затваряне, в себе си, лоши мисли и страхове. Патриархът трябваше да излезе от шатрата си, да погледне към небесата – шатъра на Бога (Псалм 104:2), простора с огромното множество звезди, които само Бог може да изброи и да нарече всяка по име (Псалм 147:4).

 

Има обстоятелства, при които Бог ни призовава да излезем от тесния човешки кръгозор, непреодолимата бариера и пречка за пътуването ни с вяра. Да гледаш небето е, да погледнеш историята през очите на Бога. Звездите, които осветяват нощта, показват, че няма тъмнина, която да не може да бъде разпръскана и премахната. Извън своята шатра, гледайки небесата, в присъствието на Бог, Авраам се доверява  и сърцето му се изпълва с вяра. За първи път в Библията ни дава глагола "вярвам": означава "основани", "вкопчени" като бебе на гърдата на майката, а понякога дори "закърмени". Авраам е първият човек,  вярващ, който става бащата на всички  вярващи които вървят по стъпките на вярата (Римляни 4:11). Тази нощ се превръща в зората на новото пътешествие, където Авраам ще трябва да научи, още много защото по време на пътуването ще види изпълнението на Божията вярност. Където и да са скитанията ти днес, не се заключвай в шатрата си ! Излез и погледни небето.

 

 

Девотионал 45/2018

Седмичен план за четене на Библията

05 ноември  Йеремия 34-36; Евреи 2

06 ноември  Йеремия 37-39; Евреи 3

07 ноември  Йеремия 40-42; Евреи 4

08 ноември  Йеремия 43-45; Евреи 5

09 ноември  Йеремия 46-47; Евреи 6

10 ноември  Йеремия 48-49; Евреи 7

11 ноември  Йеремия 50; Евреи 8

 

 

На 10 ноември 1483 г. в Еислебен, Германия е роден Мартин Лутер. Когато вслушва в гласът на Словото, Божествен огън разпалва живота му и го превръща в искра, която възпламенява Реформацията.

Please reload