Ние сме  солта на земята

10.12.2018

Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли?

Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

Матей 5:13

 

 

Исус излага това учение от Мъртво море (на 392 метра под морското равнище), съдържащо много елементи както и  девет пъти повече  физиологичен разтвор от където се извличат  големи количества сол. Евреите, за да събират солта, пълнеха вани с вода по брега на морето  и оставяха на слънце да се изпарява. Получената сурова сол, след това те промиваха в морска вода, пречистена, раздробяваха в много фин прах. Солта не се използва само за  подправка, тя е естествен консервант подходящ за  риба приготвена  в саламура, месото, за осоляване на зеленчуци, включително и маслините. По тази причина тя се превърна в самият символ на продължителността в човешкото въображение, а също и в религиозен опит. Всъщност, когато евреите принасяха дарения, жервите трябваха да бъдат подправени със  сол, поетичен начин да символизират продължителността на завета с Бога (Левит 2:13; Езекиил 43:24).  Господ направи завет с жреците, наречен със "сол", за да покаже, че това ще бъде вечен завет,  тъй като няма да се разгради и с течение на времето запазва своите характеристики (Числа 18:19).

 

Определенията на Исус към слушателите на  блаженствата е за да  разкрие своята идентичност: солта на земята, виделината на света,  Град поставен на хълм.... Чудим се защо "солта на земята"?  Тъй като солта се използва преди всичко, за да овкуси храната и да запази продукта, то християните са призовани  да придават  Библейските аромати на света,  да действат запазващо и да се борят срещу разпадането. Тези които готвят знаят, че осоляването на   храната изисква проницателност и мярка,  най - вече е, наясно, че извършват тази дейност, за да  дадат вкус на храната.  Това означава, че Християните могат да упражняват това разпознаване и да знаят "степента" на тяхното присъствие сред хората: солидарност до "скриване" както солта се стопява в храната, но оставя хубав вкус с мярка, дискретност и със съзнанието, че са просто сътрудници които могат  да дадат истинският вкус на света. Исус предупреждава, че за да упражняваме функцията като „сол на света” човек трябва да бъде автентичен и да не бъде безумен. Ако солта не поддържа своето качество, тя вече не е необходима, следователно може да бъде само изхвърлена; така, че  ако  християнската общност се смеси със света, движена от съзнанието  "така правят всички" и ако вече не може да има своята специфичност, "християнската разлика", няма причина да съществува повече.

 

Изображението придава  доста изненадващо конотация, тъй като химиците гарантират, че солта не се разваля, но Исус предупреждава учениците за опасността от загуба на вкус. Въпреки, че може да изглежда немислимо, Исус ги смята за способни да направят нещо абсурдно, невъзможно, като обезсоляване на солта: те могат да направят  Евангелието да загуби своя вкус. Има само един начин да комбинирате този проблем:  смесете солта с всичко, което променя  Неговата чистота и истинност. Евангелието има свой вкус и трябва да го оставим така като е, не трябва да бъде изкривявано, в противен случай вече не е евангелие. Точно както църквата, която го модифицира, вече не е църквата на Господ. Ако имаме склонност да подслаждаме Евангелието, за да го направим по-практично, ние го лишаваме от неговия вкус. Това е неспособността на мисията, посочен метафорично в образа на сол хвърленa на пътя: е стъпкани като прах, който никой не обръща внимание, нито да предоставя стойност. "И недейте се съобразява с този свят, а се преобразявайте чрез вашия обновен ум, за да разпознавате от опит каква е Божията воля – кое е добро, приятно за Него и съвършено" (Римляни 12: 2). Като земната сол ние сме призовани да запазим вярата и да я предадем непокътната на другите. Предизвикателство за нас е да запазим цялостно вярата си.

 

 

Девотионал 50/2018

Седмичен план за четене на Библията

10 декември   Осия 1-4;  Откров.на Йоан 1

11 декември   Осия 5-8; Откров.на Йоан  2

12 декември   Осия 9-11;  Откров.на Йоан 3

13 декември   Осея 12-14; Откров.на Йоан 4

14 декември   Йоил ; Откров.на Йоан 5

15 декември   Aмос1-3; Откров.на Йоан 6

16 декември   Aмос 4-6; Откров.на Йоан 7

 

 

На 10 декември 1968 г. се ражда Карл Барт (10 май 1886 г., Базел), калвинистки богослов и пастор, инициатор на "диалектическата теология"

Please reload