Пътят на смирението

07.01.2019

"Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник,

който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината"

2 Тимотей 2:15

 

 

Със всеки изминал ден, става все по-сложно да се опази стадото на Господа от вълци, с овчи дрехи, и от овцете, които се държат като вълци. Достатъчно е, само да се огледаме, за да видим процъфтяването на църковни реалности, динамични, но леки, блестящи, но лекомислени - придружени от литургична модернизация, която трансверсално включва християнството. Разбира се, че не се позовавам на технологиите, гарантираната  ценна помощ, вече почти навсякъде, с изключение на предразсъдъчно обременените които продължават да съществува в някои среди. Далеч от мен, е мисълта да бъда нечий съдия, но аз съм озадачен от компромиса да  събираме хората, като улесним начина им на вярване, правейки го по-забавно и / или грандиозно, понижавайки нивата на етика и морал. Смятам, че това не е просто промяна на езика и стила, които отразяват социалния статус. Всъщност мнозина, които казват, че изповядват вярата, започват да усещат фаза на застой,  имат необходимост да усещат, да чувстват нещо по различно като тържествени събирания, които включват не само емоционално, но и телесно участие.Свидетели сме на едно явление  етикетирано като "ново вино", но често попада в начинаещи и неопитни ръце и следователно има риск от прекомерно администриране. В крайна сметка, обаче, едно дърво не може да се съди по неговата външност, а по плодът който дава. Затова нека се фокусираме върху истинската същност на християнския живот - плода на Духа, които можем да култивираме и които можем да дадем.

 

Смирението е, нещо повече от добродетел което може да бъде голяма помощ. Етимологията на думата смирение трябва да се проследи обратно от латинския хумус = земя, затова хумилис = смирен е този, който идва от земята, стои ниско. Интересно е да се помни, че дори думата човек произтича от хумуса, следователно означава "създание, създадено от земята, смирено създание". Смиреният, е този, който не съди, не критикува, не се хвали, не презира, не се превъзнася, не търси собствената си слава, тази добродетел има риск от изчезване в духовната практика и в обикновения живот вече е в извън модата. В самото начало на  Евангелието на Лука разказва за раждането на Исус за  Благата вест, изявена  преди всичко на скромните пастири, за да ни каже, че Бог търси и се разкрива на смирените, които са поканени да дойдат при нозете на Христос. Светът в който живеем всеки ден ни излага на риск  да бъдем привлечени от общество, което вижда само онова, което е на повърхността, видимото за сетивата, което не  можем да проникнем в дълбините на душата - свят с оскъдни морални добродетели. Пренебрегваме и се отдалечаваме от основните учения на Библията и дадените в тях наставления, защото ги считаме за неудобни, не са полезни за нашите дребнави нужди. Дано Бог ни помогне, свободно да обичаме като променим  курса, и да го насочим към нуждаещите се, защото щастието не е да се издигнеш по-високо - над другите - а да служиш и търсим това, което е най-добро за другите. Защото тогава, най- после, ще можем напълно да изпитваме несравнимия възторг от това  да разбираш, че В това е скрита тайната за да бъдеш велик, преди това трябва да се смалиш и станеш малък. Нашата цел е да благовестваме, така че да може Евангелието да достигне до повече хора, за да дойдат на спасение и да влязат в Божието царство, а всяка друга празна формалност която ни води в различна насока, директно да отбягваме. Ето смисъла на увещанието, за опасностите в служението в "последните  дни" отправено към Тимотей, така трябва да бъде като предупреждение за всеки вярващ.

 

Най-трудната задача на библейското проповядване е, първият основен инструмент който е отговорен за  запазване на общото духовно благополучие. Ако имате трудности с индивидуални случаи в църквата, за които се грижете като духовен наставник още  по-трудно, е ръководството и потдържането на реда и дисциплина. За да упражнявате тази служба е необходимо да има  колективната  работа за единството на общноста. Само тези, които са призовани по Божие нареждане да изпълняват тази функция знаят, че отговорността е изключително голяма, така,  както понякога е сложно, да се, изкоренява и събаря, така също, да се засажда и изгражда. Още по вече, че трябва да имаш необходимото търпение да ги следваш защитаваш от всякакви външни влияния. Само тези водачи които са на фронтовата линия познават тези моменти, когато всички мотивации избледняват, страстта изнемогва и разбитото сърце се колебае. Но както Пророка който най-ярко описва страданието на душата му, ние чувстваме в нас същият този  пламнал огън, който гореше и във  Йеремия  който съживява и ни уверява да продължим. Приятелю ти който четеш тези редове, нека  научим да отваряме  вратата на нашият дом, вратата на нашето сърце и се опитаме да  дадем частица от нашето доверие; на тези служители които се уповават изцяло на писанието, на словото на истината,  на тези които имат проницателност да  разграничават  истината от лъжата без  да търсят лични интереси, бизнес сделки и предимство на лична изява. Но този , който влиза, през прозореца идва да ти наложи  волята си и да  нарани чувствата ти, той е крадец, и разбойник (Йоан 10:1). Нека не си позволяваме да ни привличат специалните ефекти – магията на светлините, но ревностно да търсим безкомпромисно проповядване на Словото и неговото приложение.

 

 

Предание  2/2019

Седмичен план за четене на Библията

07 януари   Битие 18-19; Матей 6:1-18

08 януари   Битие 20-22; Матей 6:19-34

09 януари   Битие 23-24; Матей 7

10 януари   Битие 25-26; Матей 8:1-17

11 януари   Битие 27-28; Матей 8:18-34

12 януари   Битие 29-30; Матей 9:1-17

13 януари   Битие 31-32; Матей 9:18-34

Please reload