Съгласието в християнската общност

11.02.2019

И така, ако има някоя утеха в Христос или някое успокоение от любов, или някое общение на Духа,

или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна,

като имате един и същ ум и една и съща любов, като бъдете единодушни и единомислени. 

Филипяни 2:1-2

 

 

Апостол Павел в своето затворничество,  вероятно в едни от най-трудните моменти в Ефес, от където дойде и най - голямата скръб (1Коринтяни 1: 8-9). Оттук той пише посланието, което е дифинирано като писмо на писмата, защото в него апостолът изразява своето приятелско отношение и признателност към членовете на църквата. Епифродит беше дошъл при него от Филипи,  за да го увещава, да го насърчава и  да посрещне  нуждите с финансова подкрепа. Павел го изпраща обратно в Филипи с благодарствено писмо което  е било  прочетено по време на поклонението пред цялата общност. Макар и във окови, той изразява радостта си, към филипяните като се обръща към тях с призива за напредък, зрялост и  изгражадане на вярата. „Имайте поведение, достойно за Христовото благовестие, така че – независимо дали идвам да ви видя, или отсъствам от вас – да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и че се борите единодушно за вярата на благовестието” (1:27).

 

Християнската общност е призвана да живее по начин, достоен за поведение, а не по темперамент –  църква  която е оформена и управлявана от Евангелието на Христос. Павел споделя дълбокия си интерес и загриженост към единството на църквата за да може  да царува  хармония и разбирателство. Ето за това подчертава  наставленията към църквата, като имате един и същ ум и една и съща любов, като бъдете единодушни и единомислени. С други думи, активно  практикуване на любовта и съгласие, за да съхраняват връзката, между братята и сестрите. Не е трудно да се предположи, че при посещението си Епафродит го е информирал за общото състояние на общността и разногласието между Еводия и Синтихия (4:2-3), който Павел говори изрично по-долу. Ето желанията, към осъществяването на които се стреми Павловото сърце, да бъде освежен в Божията благодат и утешен от Духа, оставяйки настрана всеки личен интерес. Конкретно, това се отнасяло за две жени, които са сътрудничили в развитието на общността, които вероятно са били част от първоначалната група, събирала се,  по протежението на реката, в молитва.  В църквата, обаче тези които имат своето назначение и служение носят да пъти повече отговорност, защото приемането на ролята на "лидерство"  е реалност която изисква да поемат отговорност, която надхвърля личните предпочитания. И Христос е пример за върховенство, както е описано в христологичния химн (2:6-11).

 

Вярващите, които искат да живеят и пребъдват заедно в единство и да станат истинска автентична общност, не могат да бъдат обусловени от лошия пример на някого или да бъдат под влиянието на този неприятен недъг – проказата на недоволството. Уви!  за съжеление  тази горчива истина можем да съзрем и сред  духовните водачи, когато се поддават на личен интерес: "вършете всичко без роптание и без пререкание" (2:14). Не знаем какво точно е било в основата на раздора в църквата и каквато и да е била причината, проблемът трябвало да е било доста сериозен. Ето защо Павел не се колебае да спомене имената на онези, които внасят смут в общността, защото е смята, че това е неуместно в тялото Христово “Егоистичното око, хапливия ум, ухото жадно за похвали,  устни които не се изразяват, сърце, което има малко място за другите, и ръката, която служи само на себе си” (Fred B. Craddock). Противоположно на това, животът в общност е като екип в които единството е нещо което вярващите притежават, когато човек подкрепя и покрива другия, без да разкрива тайните му  или да го изостави. Ето защо ние се насърчаваме да живеем съвместно в братството, като имаме същото съзнание, което имаше  Христос Исус (2:5), с желанието да погледнем  на Павел с очите на вярата, като модел за това как избираме и следваме Исус, като обичаме братята.

 

 

Предано 7/2019

Седмичен план за четене на Библията

11 февруари Левит 11-12; Матей 26:1-25

12 февруари Левит 13; Матей 26:26-50

13 февруари Левит 14; Матей 26:51-75

14 февруари Левит 15-16; Матей 27:1-26

15 февруари Левит 17-18; Матей 27:27-50

16 февруари Левит 19-20; Матей 27:51-66

17 февруари Левит 21-22; Матей 28

Please reload