Седнете, ходете и устоявайте.

25.02.2019

Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос,

който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места;

Ефесяни 1: 3

 

 

Посланието до ефесяните иска да ни научи, че християнският живот трябва да съответства на волята на Бог. Трудността се състои в разбирането на степента на това съответствие и откъде да започнем. Съдържанието на текста на Павел е нещо повече от лакмус тест, описващ в първите три глави, позицията ни в Христос и в следващите три, начина да живеем в света. Вътре има три ясни позиции, които трябва да бъдат взети като духовни ръководни правила: седнете, ходете и устоявайте. Седенето обхваща тайната на християнския опит - нашата позиция в Христос. Ходенето изразява поведението на християните в света – да разкрием  кои сме в Христа, също на тези около нас. Устояването ни учи как  да се защитаваме от врага, отношението ни към дявола.

 

Да седнеш. Отец на славата според  действието на Неговата сила, подейства в Христос, като Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата (Ефес. 1:20). „Бог обаче, който е богат на милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, "Той ни възкреси с него и с Него ни направи да седнем в небесни места в Христос Исус" (2:6). Първото благословение, което ни е дадено, за да седим с Него в Христос Исус”. Християнството не започва с нещо, което трябва да се направи, защото всичко вече е направено. Отец ни е благословил по този начин и ние не трябва да полагаме никакви човешки усилия. Защото по благодат сте спасени, чрез вяра (2:8), за да можем и ние  да седнем от дясната Му страна. Какво означава това за нас? Ходенето или да стоиш изправен, дава отражение върху нашето тяло, независимо от физическото натоварване и двигателна активност се появява синдромът на “тежките крака„. Вместо това, можем да седнем и да се отпуснем. Да седнеш означава да си починеш.  Ние духовно сме освободени от всеки товар, полагайки го върху Христос. А Исус каза: "Извърши се!" Трябва да разберем, че всичко е изпълнено от Него, за да можем да влезем в Неговата почивка, като седнем. Всички духовни благословения, които получаваме са вече наши поради Неговата благодат “в Когото като и повярвахме” (1-13): поради голямата любов, с която ни възлюби,  Той ни  съживи, и като ни съвъзкреси, ни сложи да седим заедно с Него в небесни места в Христос Иисус (2:4-6). Тайната за християнския живот е в Неговата почивка в това, което Бог е направил.

 

Ходене. Можем да започнем християнския живот само след като сме влезли в почивка. Ходенето означава да приложим на практика това, което сме научили от позицията - седнали в небесни места. Думата "ходене" се използва 8 пъти, а Павел използва образно, за да "обърнем внимание на собственото си поведение". Апостолът ни увещава да „ да се обхождаме като светии”, имайки предвид сферата на нашите взаимоотношения. Това което Христос е изработил в нас, в небесни места трябва да се изяви и приложи на практика. Ако се опитаме да направим само това, което е правилно, ние сме наистина посредствени християни; трябва да направим повече от това, което е правилно. Тайната се крие " в мощната сила която действа в нас" (3:20). Можем да представим, шофьор на кола, който седи, но всъщност, бърза да изпреварва. Ето защо Павел се моли така: "чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта, да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота” (3:17-19). Това което показваме, е онова, което Бог е изработил вече в нас. Мнозина симулират: повечето християни живеят с претенцията за духовна зрялост, говорят на духовен език, възприемат духовния свят и все пак правят това с техните собствени усилия. Ходенето включва идеята за напредък, прогрес, приемственост. "И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно" (1 Коринтяни 9:26), Но все пак, продължавам да тичам по пътя към целта да получа награда за върховен призвание на Бога в Христос Исус" (Филипяни 3:14).

 

И в двата случая - седенето и ходенето не установяват нашият Христиански опит: ако не се научим да устояваме. Никой християнин не може да воюва, без да се е научил първо да седи с Христос и да го следва. Призвание на църквата е, да се противопостави на делата на Сатана. В стих 11 казва "да устоите" за  да "запазим позициите", което означава да надвием и устояваме за земята, която вече ни е дадена. Християнинът разполага с цялото духовно снаряжение, където почти всички описани оръжия (включително меча) са отбранителни. Ние не се бием за победа, а стоим и ходим  в победа! Христос е направил всичко, затова ние хвалим Господа за победата която, Той вече е спечелил. 

 

 

Предано 9/2019

Седмичен план за четене на Библията

25 февруари Числа 9-11; Марк 5:1-20

26 февруари Числа 12-14; Марк 5:21-43

27 февруари Числа 15-16; Марк 6:1-29

28 февруари Числа 17-19; Марк 6:30-56

01 март Числа 20-22; Марк 7:1-13

02 март Числа 23-25; Марк 7:14-37

03 март Числа 26-28; Марко 8

Please reload