Изправени пред болестта

11.04.2019

Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

2 Коринтяни 4:16

 

По един или друг начин от личен опит или от наблюдение, когато животът ни изправя пред една от най - трудните битки,  борбата с болестта. В такъв момент откривате, диагнозата на рядко заболяване или заболяване от сериозно естество, предизвикателство  в който търсите  цялата си вяра дълбоко в себе си, позовавайки чудо. С течение на времето  болестта се развива и състоянието ви се влошава което подкопава вашата сигурност и започвате да се питате защо Бог не работи, дори да знаете, че Неговата воля е суверенна и Той действа, както иска. Дилемата остава, защото понякога Господ изцелява, а други не. Това е труден въпрос, на който човек може / трябва да отговори с искрена вяра, способна да разпознае, че Той е Бог извън изпълнението на нашите молитви. Докато имаме шанс, ние се молим и вярваме, че Бог може, и го правим до края. Но когато "нищо" се случи (според нашите желания), нека  останем  спокойни, защото Той знае какво е най-доброто. Как обаче да не се замислим за онези, които при изключително тежки обстоятелства полагат грижи  за роднини с увреждания, парализирани ... или за онези, които са видели как е угасва светлината на  дете, съпруг, приятел и все още не могат да приемат.

 

Това със сигурност ще повлияе на нашите вярвания и това, което ни е  предадено от гледна точка на вярата, ще обуслови

 нашите действия за добро или лошо,  както и нашите реакции. Не мога да не взема под внимание факта, че абсолютното изоставяне на възможностите на Бог, способни да гарантират чудотворни изцеления, е довело до форми на екстремизъм, които са доста съмнителни и в някои случаи вредни: помислете за отвращението от всяко медицинско лечение при лечението на болести или за неуместното настояване за търсене, въпреки, че някои немощи възникват в ситуации на грях (мислят за заболяването в резултат от злоупотреба и различни зависимости) , други са плод  на нашите нечестиви действия. От друга страна, има хора, които възприемат болестта като форма на божествено проклятие или наказание, пренебрегвайки страданията на всички вярващи, които са ни предшествали по пътя на вярата.

 

Може да изглежда жестоко, но онова което  вече е направено другаде, аз не се колебая да призная, че Бог не винаги лекува. Да, аз вярвам в чудеса, в обещанията на Библията, иначе не бих бил библейски вярващ. Но се опитвам да бъда обективен. Вярвам, че Бог слуша нашите молитви (винаги!), Но че използва пещта на скръбта по своя преценка, за да ни пречисти отвъд нашето разбиране. Не ме питайте за обяснения. Той обаче е Бог. Кой съм аз, за да Го попитам за Неговите действия? Само един от мнозина, които минават оттук, както казва един скъп приятел, "назаем на този свят". Апостол Павел  насърчава: „Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява”. За съжаление истината е, че ни е трудно да осъзнаем, че нашата цел е Небето. Ние заявяваме, че Исус е отишъл за да подготви място - за нас,  че Той проля кръвта Си, за да получим спасение и вечен живот, но въпреки това  ние искаме на всяка цена и с всички средства да удължим нашия земен път на поклонници. Ето, ако външният човек е видим и подлежи  на промяна, то трябва да бъдем уверени в невидимия вътрешен човек, който се обновява и се готви за големия ден. Сърдечно се обръщам към теб, ако преживяваш подобни обстоятелства и усещаш огъня на страданието, недей да  търсиш обяснение, защо е цялото това страдание? Това определено няма да е най-доброто за някои, но кой знае, живота ни трябва да следва примера на Павел и да признаем, че в скръбно време  Неговата благодат е достатъчна за нас (2 Коринтяни 12:9). Искрено се надявам никога да не храня илюзии и винаги да имам сили да насърчавам и  онези, които ходят в долината на сянката на смъртта или болестта, защото тези, които страдат, се нуждаят от "придружител" в търсене на божествена намеса или как да се справят със страданието. Ние съответно можем да получим изцеление и още как, но нека не забравяме, че то се отнася само за тялото, което няма да влезе в Небесното царство.

 

 

Предано 15/2019

Седмичен план за четене на Библията

08 април 1Самуил 10-12; Лука 9:37-62

09 април 1 Царе 13-14; Лука 10:1-24

10 април 1 Царе 15-16; Лука 10:25-42

11 април 1 Царе 17-18; Лука 11:1-28

12 април 1 Царе 19-21; Лука 11:29-54

13 април 1 Царе 22-24; Лука 12:1-31

14 април 1 Царе 25-26; Лука 12:32-59

Please reload