Христос е нашият Великден

17.04.2019

Защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан (за нас). Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и злина, а с безквасни хлябове от искреност и истина.

1 Коринтяни 5: 7б-8

 

Отбелязването на Великден (християнския празник), следва да благоприятства поне ако е във памет за делото на изкуплението извършено от Исус чрез Неговата смърт и възкресение.  Исус е Божият Агнец, чрез смъртта си Христос изкупил греховете на човечеството, а с Възкресението Си дава надежда за съществуването на живот след смъртта всеки, който вярва в Него, може да се новороди (възраждане). Чрез разчупеното Христово тяло, ние имаме възможността да се храним с Божието слово. Неговата жертва и Неговото възкресение дадоха ново значение на еврейската Пасха, спомена за изхода от Египет. Ако това е темата на празненството, така описано от апостол Павел, без нечестие и злоба, но с искреност и истина, тогава празника щеше да бъде далеч по различен. За съжаление, ние продължаваме да поставяме в центъра на възпоменание, всичко, което вместо това трябва да бъде незначително. В подножието на кръста всеки трябва да открие истинско обръщане към Бога, което да не бъде известено със звуците на камбаните, а да допринесе  за небесния празник голямата радост, за всеки покаял се грешник който смирява себе си и признава своето безнадеждно състояние. За съжаление продължаваме да се отклоняваме от истинския смисъл на възкресението и отдаваме много повече значение на обичаи, традиции и трапезата.

 

А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам! Йоан 20-19 сред този страх появата на възкръсналия Христос донесе мир. Присъствието на Исус предлага необходимата стабилна основа, на първата среща със учениците си, като разчупва оковите на безпокойствие и страх с поздрава: "Мир вам". Неговите рани бяха уверението, че пред тях стои възкръсналия Господ – "учениците се зарадваха". И Христос чрез Своето възкресение носи мир, основава се на мир, изисква мир. Мирът помита всеки страх след това последва доверие и радост. Но всяка емоция, самоцел, се задържа, тъй като обявеният мир е прелюдия към "така и Аз изпращам вас". Необходимо е нещо необикновено, за да даде познание, дързост и откровеност. И затова четем "да получим Святия Дух", чието действие е конкретизирано в опрощението на греховете. Мир, радост, Дух и милост. Това е идентичността на църквата на възкръсналия Господ, призовава да излезете от скривалището си, и да бъдете свидетели до края на земята (Деания1:8).

 

 И все пак в Коринт се завръщаше "старият квас". Много малко, трябва за да се загуби дарът на мира, точно колкото е необходимо, да загубиш и призванието си. Така, че трябва ежедневното преоткриване на Пасхата на Христос. Дали Христос е възкръснал в живота ви и днес? Или въпреки всичко, не вярвате ли дори във възкресението? В този случай вярата няма да има никакъв смисъл. Всеки, който е преживял вяра в Христос, чрез Неговото слово, знае, че няма да е достатъчно да развяваме маслинова клонка. Вместо това, тя трябва да израстне от дъното на сърцето - не клонче, а огромно дърво, готово да покрие всички злини, недостатъци и клевети. Ще бъде достатъчно "безквасен с искреност и истина". Нека да спрем да гледаме  съчицата в окото  на другите и вместо това да гледаме гредата в своето око. Нека работим така, че мирът, който Бог е поставил в сърцата ни, се намира в нашите взаимоотношения. Нека малките инциденти и трудности помогнат да се увеличи нашето търпение и мир. Да търсим начини да се насърчаваме, да увещаваме, отвъд всичко. Всеки трябва да се чувства обичан, ценен, уважаван, защото Господът на мира живее в сърцата ни, Бога на любовта, този, който е променил нашия начин на мислене и същество. Да бъдеш християнин надхвърля всяка форма на религиозност и / или очевидна мистика. Нека да запомним това и да благодарим на Бога, че в Неговия мир живеем,стремейки се като християни аспиранти да бъдем изпълнители на Словото, не само слушатели така, че да живеем  всеки ден - Великден.

 

 

Предано 16/2018

Седмичен план за четене на Библията

15 април 1 Царе 27-29; Лука 13:1-22

16 април, 1 Царе 30-31; Лука 13:23-35

17 април 2 Самуеле 1-2; Лука 14:1-24

18 април, 2 Царе 3-5; Лука 14:25-35

19 април 2-и Самуил 6-8; Лука 15:1-10

20 април, 2 Царе 9-11; Лука 15:11-32

21 април 2 Царе 12-13; Лука 16

Please reload