Овцете и козите

14.05.2019

Тогава всички народи на земята ще се съберат пред него и той ще ги раздели на две групи, също както овчарят отделя овцете от козите. Овцете ще постави от дясната си страна, а козите — от лявата.

Матей 25:32-33

 

Овцете и козите, винаги са били обект на фантазии в разглеждането, смисъла и последствията от Божия съд. За мнозина, това е дилемата пред която са изправени - на коя страна ще застанат. В глава 25 от Евангелието на Матей ни предлага три велики притчи: тази от десетте девици, притчата за талантите и притчата за отделянето на овцете и козите - предмет на нашата медитация. Последните дни от земния живот на Иисус са към своя край. Всъщност в следващата глава се разкрива събитията предшестващи  страстите Христови. С тези притчи Исус придава на слушателите си някои образи на окончателния съд, който Бог ще издаде в края на времето. Обмисляйки това огромно предизвикателство в деня, когато Той ще извърши разделението, всеки от нас ще иска да застане от дясната страна на Христос - сред  онези  които смирено се вслушваха в гласа на добрия пастир и са  практикували неговите инструкции.

 

В тази перспектива, обаче, е необходимо да се откажем от всичките си идеи, и начин на живот който не отговаря на  Неговото слово. В някои случаи ще е необходима смелост, дори жертва, преди животът ни да бъде изцяло поставен върху олтара. Не трябва никога  да се страхуваме, да се доближаваме до трона на Благодатта и да изповядаме нашите грешки, ако има такива (и има!)  Ние имаме смелостта да се покаем, за да не живеем в лъжа и да се превърнем  като фарисеите, стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците. Исус не ги наричаше просто „гробници“ - места на погребение, но и „варосани“, защото не само, че бяха мъртви в сърцата си, но се опитваха да го украсяват. Божиите чеда няма да бъдат нито гробници,  още по-малко варосани гробници. Ние искаме да бъдем мъже и жени, измити със скъпоценната кръв на Христос Исус, ако принадлежим на Господа, животът ни ще бъде в съответствие с неговото учение – светлина, която свети в тъмнината. Ако случайно, никой не ни отразява, то защото се изгубихме в тълпата. Превърнахме се в такава кръстоска, между овца и коза, че е невъзможно да бъдем различени отстрани - даваме ли си сметка? Една смущаваща реалност която означава, че сме станали "кози".

 

Опитвайки се да направя разлика между двете породи – овцата е животно, която е свързана с духовно стадо – общността на вярващите християни.  Наред с християнската си символика обаче, образът на стадото (овцата) е поставено под грижите на Пастира. Козата, от друга страна, символизира характера и нрава на независимост, индивидуализъм, желание да се изолира - животно, което има склонност да прави неща от собствената си глава: самонадеяна да избира тревата която да пасе и пътеката по която да върви. В Библията дивата коза има негативен смисъл, лоша репутация, а еврейската дума означава едновременно коза и демон. В предишни две притчи Бог се явява, накрая и ще съди цялият ни живот, според това, което намира в онзи момент: запалени лампи или умножени таланти. В тази притча Бог действа по различен начин: целият ни живот е взето под Неговото внимание.Той е до нас, стъпка по стъпка, и вижда как се отнасяме със бедните, с братята и със  нуждаещите се. Впечатляващо е отношението на овцете, които са направили добро, не по убеждение, а спонтанно. В действителност, остават ужасени от изявленията на Човешкия Син: "КогаТе видяхме....?!"  Докато Козите смятат, че имат спасението в джобовете си. Според тях, те са направили всичко което е трябвало да направят, но остават изумени, когато чуха „Не те познавам“. Дали този призив към козите е отправен към нас, да размислим и вземем окончателно решение как живеем християнската си вяра: като овце или кози?

 

 

Предано 20/2019

Седмичен план за четене на Библията

13 май 2 Царе 17-18; Йоан 3:19-36

14 май 19-21; Йоан 4:1-30

15 май 2 Царе 22-23; Йоан 4:31-54

16 май, 2 и 5 март; Йоан 5:1-24

17 май 1 Летописи 1-3; Йоан 5:25-47

18 май 1 Летописи 4-6; Йоан 6:1-21

19 май 1 Летописи 7-9; Йоан 6:22-44

 

На 15 май се отбелязва Международният ден на семейството. Обявен е от Генералната асамблея на Организацията на обединените нации с решение на Общото събрание на ООН от 20 септември 1993 г. Целта на празника е да отбележи колко важни са хората, които са ни най-близо. Вярвам, че от християнска гледна точка това може да бъде възможност да се постави акцент върху върху приоритетите и неговата стойност и на това, че е основа на обществото: "Бог настанява в семейство усамотените" (Псалм 68:6).

Please reload