Съвършената любов

09.06.2019

«Пребъдвайте в Моята любов».
Йоан 15:9

Вероятно вече познавате тази история, на която също съм  посветил видео в поредицата "една минута за вас", озаглавена "Отрова". Смятам, че е подходяща за нашата тема на размишление.
Един човек отива при баща си и казва: "Не мога да понасям жена си - искам да я убия, но се боя от това, да не се разчуе, че аз съм я убил. Можеш ли да ми помогнеш?" - "Разбира се", отговорил бащата - който добави: "Има обаче един проблем! Трябва да се държиш така, че никой да не може да се усъмни". "Какво да направя?" попитал сина. "Ще трябва да се грижиш добре за нея, да бъдеш учтив, благодарен, търпелив, любящ, да проявяваш по-малко егоизъм, да обърнеш по-голямо внимание и да я слушаш". След това бащата му дава един флакон, като добавя: "Всеки ден ще слагаш по малко" от тази отрова в храната, и така бавно, тя ще умре. Няколко дни по-късно, синът се връща развълнуван при баща си: "Аз не искам жена ми да умира, разбрах, че аз я обичам. Какво да направя сега, след като съм я отровила ..?" "Не се притеснявай, това което ти дадох беше само ориз на прах.Тя няма да умре, отровата беше вътре в теб".

Уважаеми читателю, всеки път, когато захранваме негодувания, умираме малко по малко, без да го осъзнаваме. Разяждани от злото, което обитава в нашите дълбини губим радостта и свободата да обичаме. Време е да се помирим със себе си (и с Бог); едва тогава ще можем да бъдем в хармония със другите. Ние можем да растем в благодат, само тогава, когато следваме примера на Исус. Ние сме призовани да се научим да обичаме и  да се извисим до мярата на Неговата любов,  всъщност "Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас" (1 Йоан 4:19). Бог е любов, която пречиства и преобразява. Любовта не може да бъде дефинирана, тя е като призма, която отразява светлината си във всички цветове на дъгата. Те се сливат в търпение, доброта, щедрост, смирение, всеотдайност, толерантност, изобретателност и искреност. Въпреки всички положени  усърдия и добра воля, не е достатъчно за промяната на човешкото същество, така, както и времето не може да промени същината му. Единствено любовта може да го трансформира. Моята опитност като вярващ, преди и след това, като скромен служител мога да потвърдя това, което апостол Павел е заявил, че "без любов, аз съм мед, която звънти, или кимвал който дрънка" (1 Коринтяни 13:1). Това сравнение не е проява на неуважение към музиката, но дава определение малко или много на оглушаващия и несвързан шум който напомня на някой езически ритуал, в които са били използвани тези инструменти със: "един звън  без хармония, звук, далечен роднина на мелодия".

Връщайки се към първоначалната история, за онези, които изпитват трудности в отношенията и / или в брака,  надявам се, тези последни думи да се превърнат в балсам за душата им. Да обичаш изобщо означава да бъдеш уязвим. Обикни нещо и сърцето ти със сигурност ще бъде изстискано и може би разбито. Ако искате със сигурност да го опазите непокътнато, не бива да давате сърцето си на никого, дори на животно. Обвийте го внимателно с хобита и дребен лукс; не се забърквайте в нищо; заключете го на сигурно място в касетката или ковчега на вашия егоизъм. Но в този ковчег – сигурен, тъмен, неподвижен, без въздух – то ще се промени. Няма да бъде разбито; ще стане нечупливо, непроницаемо, неподдаващо се на поправяне. [...] Единственото място, освен небето, където [вашето сърце] може да бъде напълно безопасно от всички опасности и смущения на любовта и ада" (К. С. Луис, четвърта любов). Преди да е станало твърде късно, нека ние поемам инициативата да отворим сърцето си за любовта – да обичаме, да даваме, да помагаме и преди всичко да вкусим радостта от прощаването.

 


Предано 24/2019
Седмичен план за четене на Библията

10 юни 2 Летописи 34-36; Йоан 19:1-22
11 юни Ездра 1-2; Йоан 19:23-42
12 юни Ездра 3-5; Йоан 20
13 юни Ездра 6-8; Йоан 21
14 юни Ездра 9-10; Деяния 1
15 юни Неемия 1-3; Деяния 2:1-21
16 юни Неемия 4-6; Деяния 2:22-47

Please reload