Нищо не може да спре действието на Бог

22.07.2019

А Господ бе определил една голяма риба да погълне Иона; и Иона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи. Тогава Иона се помоли на Господа своя Бог из вътрешността на рибата, като каза. 
Йона 1:17; 2:1

Главният герой в книгата на Йона е Господ, Този, който, изпраща Словото си до сина на Амитай. Усещането за Божието присъствие в целия разказ е в най-пълен смисъл, а Неговото лице е в сърцевината. В действителност, 25 пъти се използва "Яхве", 13 пъти "Бог" и веднъж "Господи Боже". Той никога не се разкрива като съдия, всъщност той винаги е милостив,  до степен да направи този текст "най- задълбочената  християнска история от всички книги на еврейската Библия". Йона, както е съобщено в 4 -та глава, е бил напълно наясно, че ако е отиде в Ниневия и съобщи за това, което му е заповядал Господ, хората щяха да се покаят от страх. Не само това, но той знаеше, че ако те се обърнат от своите грехове, Бог ще прояви милост и ще пощади града. Затова той се боял, че прочеството му за гибелта на Ниневия няма да се сбъдне и ще го считат за лъжец. Равините се опитаха да смекчат тази позиция, като твърдяха, че очевидно, че неговата загриженост е да премине в категорията на лъжеца. Всъщност, истинската драма е, че ще осквернят Името на Бога. Ако за Йона са казали, че той е лъжепророк, като се има предвид, че той е Божий пророк, тогава също биха сметнали  Господ за лъжец.

 

Следователно Йона се въздържа и се отклонява, не толкова от страх, че личното му достойнство ще бъде накърнено, а че жителите на този град ще отхвърлят и оскверняват името на Господа. Подобни разсъждения, свързани с човешкта природа, където критерият е "око за око, зъб за зъб",  да отвърнем на насилието с насилие. Бог винаги се въздържа, Неговата милост надхвърля справедливостта на всяко човешко очакване. Когато беше хвърлен в морето, пророкът очакваше да дойде краят му; вместо това Господ изпрати голяма риба, която го погълна. Човек има впечатлението, че Бог с любов преследва пророка и не му оставя шанс да реши. Всъщност той изпраща първо вятъра, после бурята и отново съдбата; и когато морето можеше да го погълне и да свърши дните си, той изпратил голяма риба.

Когато Господ реши да направи нещо, няма човек или ситуация, която може да го предотврати. Бог е решил да изпрати Иона да съобщи на жителите на Ниневия предстоящото наказание, затова утива и го извежда от дъното на морето, за да го върне обратно. Йона хвърлен в дълбините на Средиземно море, в сърцето на бездната, където е бил погълнат от голяма риба, в печално състояние както е описано в разказа, водорасли обвиваха главата му. В това състояние се разкрива цялото човечество. Докато е  бил в „утробата“ на кораба, пророкът е спял спокойно и не се е молил, нито за себе си, нито за другите. Малко преди да пожелае смъртта, в корема на рибата, със смъртна печал, той не е знаел какво го очаква. Когато достигна прага на преминаване, извика в тъмнината, като призова Бога, чиято заповед той е пренебрегнал. „Когато душата ми чезнеше в мен, си спомних за ГОСПОДА и молитвата ми дойде при Теб в светия Ти храм“ (Йона 2:7).

Взети от моята книга, неприемливата Божия милост (достъпна на Amazon и Google Play)

Предано 30/2018
Седмичен план за четене на Библията

22 юли Псалми 31-32; Деяния 23:16-35
23 юли Псалми 33-34; Деяния 24
24 юли Псалми35-36; Деяния 25
25 юли Псалми 37-39; Деяния 26
26 юли Псалми 40-42; Деяния 27:1-26
27 юли Псалми 43-45; Деяния 27:27-44
28 юли Псалми 46-48; Деяния 28

Please reload