Божиите деца

04.08.2019

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
Матей 5:9

Ние се възползваме да наричаме себе си дете на Бога, само поради факта, че ние посещаваме църква или защото ние призоваваме Неговото име. През повечето време, ние сме дори и строго конфиденциални, приемаме за даденост, че е достатъчно за нас да вярваме в Исус, за да се помирим с Бога, като така сме придобили правото да Го наричаме "Отец". В проповедта на планината Исус призовава вярващите да бъдат миротворци, защото само така ще постигнат блаженството да се нарекат Божии синове, именно поради тяхното старание да се ангажират. Колко много обективи имаме, но колко от тях са запланувани да работят за мир? Мъдростта на Притчи дава ясно разграничение между тези, които планират зло и тези, които търсят мир: за едните - заблуда, за  другите – радост. Книгата на мъдростта е категорична: "Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир" (Притчи 12:20), така че "а тези, които съветват за мир, имат радост". Кой не иска радост? Писанието изисква да разберем, че за да имаме радост, трябва да се стремим да имаме мир, защото двете неща вървят заедно, като двете лица на една монета. Ако някой поощрява раздора и разделение, той никога няма да има радост за себе си или за тези около него. Всеки вярващ, който счита себе си, дете на Бога, трябва да помни думите на Учителя в Блаженствата, където единственото условие е да работим за мира и да живеем в мир с всички хора, напълно отдадени, да изпъняваме Божията воля. Само онези, които познават радостта от даването, и никога няма да се откажат да вършат добро на другите.

Исус дойде, за да може радостта ни да бъде пълна. За това Бог създаде човека. Радостта е дълбоко желание на човека, много различно от щастието, ефимерна и мимолетна емоция, тъй като е свързанa с материални неща, ситуации и факти. Но мнозина не намират радост, защото не познават Отец на радостта, изпълват живота си като преследват празни илюзии, мисли, които предизвикват греховни влечения или ги подхранват, както направи Давид, когато се влюби в Витсавее. Пряката последица от това е загубата на тази радост, която в миналото му е давало насладата да танцува пред Господният Ковчег. Поради тази причина думите на пророка пораждат в сърцето на Давид дълбоко изобличение: „Господи, дай ми радостта на спасението” (Псалм 51:12). Всеки път, когато се проваляме пред Господа, ние изпадаме в отчаяние, губейки радостта, която е нашата сила. А противникът на нашите души знае това добре, затова се опитва да ни лиши от радост. Когато изгубим радостта, ние сме по-слаби и ставаме лесна плячка за врага. Ние не пренебрегваме факта, че радостта е плод на Духа, както е писано на галатяните, ние призоваваме Неговата намеса. Нека да позволим на Духа да работи нашият живот и да ни изпълва със Своето присъствие така, ще се противим на дявола и той ще бяга от нас. Самият Бог също изпитва радост, като е писано от пророците, много преди притчата за блудния син (Софония 3:17; Исая 62:5, Еремия 32:41). Когато стоите в спасението, Бог се радва за нас. Бог се радва и се наслаждава на това. Не позволявайте на никого или нищо да ви отнеме радостта в Господа. Той изпрати Словото Си, не просто да имате живот, но да имате изобилен живот с пълнота от радост. Ако се стараете да живеете в мир и съгласие с всички хора от името на Господа, Писанието заявява, че има радост за вас. Знайте обаче, че всеки път, когато радостта ви достигне своя връх и започне да прелива наслаждавайки се на сладостта, някой с нещо ще се опита да отнеме част от нея, и да ви остави горчив вкус. Не се оставяйте да ви заблудят и да ви ограбят, защото "Господ извърши велико нещо за нас: ние сме радостни" (Псалм 126:3).

 


Предано 32/2019
Седмичен план за четене на Библията

05 август Псалми 68-69; Римляни 8:1-21
06 август Псалми 70-71; Римляни 8:22-39
07 август Псалми 72-73; Римляни 9:1-15
08 август Псалми 74-76; Римляни 9:16-33
09 август Псалми 77-78; Римляни 10
10 август Псалми 79-80; Римляни 11:1-18
11 август Псалми 81-83; Римляни 11:19-36

Please reload