Слугите не господстват

18.08.2019

А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува.
Лука 22:25-26

 

Царете на народите управляват и доминират над тях, а те в някои отношения ги възприемат като благодетели, само защото проявяват интерес към определени проблеми. Интересът маскира хегемонията. Така учениците - и църквата като цяло - не трябва да търсят одобрение или да упражняват власт над другите. Който мисли, че е най-великият, е призван да слугува - служба която се облича в одеждата на подчинение. В света има форми на поведенческа етика във всяка област на обществото, а за вярващия поведението е уникално, дори ако се сравнява с множество реалности: "И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците" (Матей 7:12). Ако този принцип се прилагаше навсякъде, нямаше да има нужда от закони, кодекси и правомощия, делегирани по реда и законността. В сравнение между този, който слугува, и онзи, който седи на трапезата, очевидно вторият изглежда по-голям. Исус изясни тези неща на Своите, докато те седяха, с намерението да вечерят. След като стана, взе леген и кърпа и започна да мие краката на всеки. Петър се противопостави, като разбра напълно кой е този, който прави този жест. Според Лука, след като Исус обяснява на учениците да гледат него, като пример за слугуване, след това той ги похвали, защото те били останали с него дотогава: екип, на който да разчита. Голяма утеха в страданието е да знаеш, че има някой, на когото можеш да вярваш и да разчиташ. Нашата сигурност е да знаем, че Бог е винаги с нас и никога не ни изоставя. Същата група имаха обещанието за  царството: както Бог даде завещанието на Христос, така и  Той им  завеща царството на тях. Инструмент, който приема и предава. Който мисли, че служи на Бога, но задържа егоистично, той  служи само на себе си. Вместо това Исус взе Своята слава и Своя живот и ги предостави на нас. 

 

Апостол Павел ни напомня, че ние седим на небесните места на престола на Христос, не защото го заслужаваме, а защото някой е предал тази истина и ние сме я приели. Той е решил да ни даде Своето царство, защото ние сме Неговото стадо, един ден ще седнем на трапезата Му и с Него ще съдим Израилевите племена. Ние няма да бъдем за осъждение, а свидетелство за това, което Господ е направил, за нас чрез Неговата огромна благодат. Когато, бяхме още грешни, Исус смирeно се отказа от всичко, в най-дълбокото унижение (слуга) в образа на роб - даде живота Си за нас. Апостол Петър ни напомня, че сме били откупени със скъпоценната кръв на Агнето (1Петрово 1:19). По онова време трябваше да  платиш  парична сума, за да имаш власт над един роб. Ние не сме били купени със злато или сребро, а с Неговата скъпоценна кръв, следователно сме станали Негови и сега ние Му принадлежим. Той остави небесната слава на Отца, за да се роди в кошара, живял сред нас, за да ни донесе спасение. Ние също сме призовани да служим на другите с любов, да достигнем до нуждаещите се. Този, който служи, винаги протяга ръка да дава, а не да взима. Който злоупотрява, не е достоен за доверие, Добре е да се дистанцира и да се покае. Ние служим на Бога и един ден ще бъдем в Неговото присъствие, за да се наслаждаваме на всичко, което Той е приготвил за нас.
 

____

 

23 август е Международен ден в памет на търговията с роби и нейната забрана. Нека отправим  нашите молитви  за тези, които са били  жертви,  трафик на хора, и за онези, които работят в тази сфера.

 

 

Предано 34/2019
Седмичен план за четене на Библията

19 август Псалми 103-104; 1 Коринтяни 2
20 август Псалми 105-106; 1 Коринтяни 3
21 август Псалми 107-109; 1 Коринтяни 4
22 август Псалми 110-112; 1 Коринтяни 5
23 август Псалми 113-115; 1 Коринтяни 6
24 август Псалми 116-118; 1 Коринтяни 7:1-19
25 август Псалми 119:1-88; 1 Коринтяни 7:20-40

Please reload