Нуждата от водач

21.10.2019

Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него.
Деяния 8:31

Въпросът на етиопеца - „придворният евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, “към Филип подчертава ролята и  значимостта от проповедник. Тук е мястото да напомним, че за да упражняваме тази дейност трябва да развиваме сърца на водачи и да разбираме нуждите на Господните овце - служение характеризиращо се с дълбоко чувство на любов, с грижа за Господното стадо. Освен това,  всички Божии мъже и жени в живота потвърждават валидността на посланието на Исус, осъзнават рисковете и изпитват оправдано притеснение, токова колкото апостола, да не дават фалшиви твърдения: „Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен“ (1 Коринтяни 9:26-27). Изправени сме, пред необходимостта от постоянна дисциплина, за да бъдем преобразени според образа на Христос. По този начин, Бог развива в нас Христовия характер. Трудността на евнуха да обхване пълното му значение, насочи вниманието му към  Филип, който от своя страна, разкрива по задълбочено значението на този стих.

 
За съжаление ние продължаваме да поддържаме идеите на служители, които са свалили престилката си и захвърлили кърпата си, обличайки царската мантия, игнорирайки указанията Учителя, замазвайки истината на Писанието по свой вкус. Още в първата група ученици се е появила, тази разрушителна гордост и форма на почти натрапчива егоцентричност, спомнете си за синовете на Зеведей и учениците, които се карат по време на Господната вечеря, превръщайки смирената служба във нарастваща конкуренция, изкачване с по-голяма видимост и най-голям брой „последователи“ (вярващи които не са достоверни!), които отчасти променят становището за спасението в мизерен и разтърсен религиозен бизнес. И така ние на световно ниво сме почти пристрастени към вътрешните борби и разделения за власт, подхранвани и / или преувеличени от финансови и сексуални скандали на някой лидер (без позоваване на конкретни факти и / или свидетели).

Връщайки се назад в историята на Джордж Уайтфийлд през  XVIII век, виждаме неговото посвещение основано на молитвата: „Господи Исусе, нека Духът ти да изтрие от сърцата ни, тази склонност да се концентрираме върху себелюбието и упоритото закостеняване на волята ни“. Ако сме достатъчно честни ще признаем, че всички ние имаме тази склонност, податливост, затова се налага да се дисциплинираме. Без любов, е невъзможно да служим и да се покоряваме един друг - с дух на саможертва и смирение, да си прощаваме един на друг и да се отнасяме нежно един към друг като братя и сестри. Това е Неговата свята воля. "И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени. Не правете нищо от партизанство или от щеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото“ (Филипяни 2:1-4).

 

 

Предано 43/2019
Седмичен план за четене на Библията

21 октомври Исая 62-64; 1 Тимотей 1
22 октомври Исая 65-66; 1 Тимотей 2
23 октомври Йеремия 1-2; 1 Тимотей 3
24 октомври Йеремия 3-5; 1 Тимотей 4
25 октомври Йеремия 6-8; 1 Тимотей 5
26 октомври Йеремия 9-11; 1 Тимотей 6
27 октомври Йеремия 12-14; 2 Тимотей 1


 

Спомени
На 27 октомври 1553 г. Микеле Сервето бе хвърлен  на клада по молба на Джовани Калвино. Делото му отекна в цяла Европа, което постави началото на модерната идея за религиозна толерантност. Коментирайки смъртта си, Себастиано Кастелионе пише: "Да убиеш човек не означава да защитиш учение, а само да убиеш човек".

Please reload