Имаме победата

28.10.2019

Да отдадем благодарност на Бога, Който ни дарява победата чрез нашия Господ Иисус Христос.
1 Коринтяни 15:57

Потвърждаването и осъзнаването на истината за Христовата победа над греха и дявола е основна стъпка на вяра под знамето на Евангелието. При смъртта и възкресението на Христос всеки вярващ е бил оживен с Него и сега е седнал с Него в небесните места, както е писано на Ефесяните. За съжаление някои постоянно се борят срещу някой проблемни области на робство в живота си, вероятно са нямат все още истинско откровение, кои са „в Христос“ и стойността на Христовата жертва. Апостол Павел ни уверява в това, което е описано като „химн на победата“: „Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил“ (Римляни 8:37). Въпреки че съзнаваме постоянната близост на смъртта и че живеем преходно пътешествие към вечността, понякога е трудно да се наслаждаваме по пътя и да погледнем към „крайната награда“. Победата винаги е резултат от борба - битки, които ще водим до края! Колкото и странно да изглежда, понякога имаме способността да ограничаваме действието на Духа в живота ни, така че Той да не може да изпълни онова, което е запланувал за нас, оставяйки ни да бъдем победени от чувството на обезсърчаване. Ето защо при такива обстоятелства, съпротивете се, като „стоите твърди във вярата“ (1Пет. 5:9).

 

Възможно е да преминаваме през трудни периоди,  по различни причини, "студени сезони" които чрез ледени окови от тъга - сковава сърцето - тъжи сърцето ни, но неочаквано то ще издаде вик, както на псалмиста: „О, Господи, избави душата ми!“ (Псалм 116:4). Каквато и да е ситуацията на смут и мъка, ние имаме сигурността, поради делото на Христос на кръста, което събужда надеждата в нас, да отправим уверено молитвата си, за свръхестествена намеса. Бог приклони ухото си към праведния и ушите Му са винаги отворени за вика им. Без значение колко зле изглеждат нещата около нас, притиснати от скръб и болка, можем да призовем Бог из дълбините, от бездната на мъката и отчаянието: „Господи, избави ме“. Писанието ясно свидетелства, че Бог е милостив, състрадателен и справедлив - замъждял фитил няма да угасне. Той няма да остане безразличен към ситуацията ни. Нека това размишление бъде като факел на надежда и насърчение за всеки вярващ, който може по всяко време и на всяко място да срешне злото във всяка форма, в която се представя.

Исус предупреждава учениците Си, че ще бъдат преследвани и гонени, изправени пред изпитанията биха могли да се поддадат на страх и обезсърчаване. Самият Той ги уверяваше, както и нас: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света” (Йоан 16:33). Нашата сигурност не се състои в това да се предпазим от опасностите, които заплашват нашата вяра, а в това да имаме увереност в победата на Христос, която ни дава мир, смелост и дързост, позволявайки ни да се изправим, дори пред най-трудните изпитания. „Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил“ (Римляни 8:37). Това може да изглежда твърде самонадеяно, но във вярата няма предполагам или/презумпция лат. Има ли полза от това да поискаме от Бога нещо, което вече имаме в Христос Исус? Нека направим Христовата победа наша и нека да я провъзгласяваме.

 

 

Предано 44/2018
Седмичен план за четене на Библията

28 октомври Йеремия 15-17; 2 Тимотей 2
29 октомври Йеремия 18-19; 2 Тимотей 3
30 октомври Йеремия 20-21; 2 Тимотей 4
31 октомври Йеремия 22-23; Тит 1
01 ноември Йеремия 24-26; Тит 2
02 ноември Йеремия 27-29; Тит 3
03 ноември Йеремия 30-31; Филимон


 

Спомени
На 28 октомври 312 г. в Понте Милвио се променя историята на християните с победата на Константин над Максентий.
На  31 октомври 1517 г. На 31 октомври 1517 г. на вратите на църквата във Витенберг от Мартин Лутер дава повод за много и най-различни публикации и прояви. Пред вярващи евангелисти... запалва искрата за промяната. Саксонският монах заковал своите 95 тезиса на вратата на катедралата във Витенберг като запли... „огъня“ на Реформацията.

Please reload