Всичко което имаше

25.11.2019

И каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички;  защото всички тези пуснаха в съкровищницата[a] за Бога от излишъка си; а тази от немотията си пусна целия имот, който имаше.
 Лука 21: 3-4

Често в библейските текстове срещаме герои, които, ако ги степенуваме по важност, бихме могли да наречем второстепенни“, защото нямат име или защото се появяват мимолетно. Някои от тях, срещаме в конкретни истории или притчи. Именно в храма погледът на Исус се спря точно върху една бедна вдовица, сред богатите щедри дарители. (Марк 12:41-44). Вдовиците заедно със сираците бяха причислени към най - бедните слоеве на обществото - изолирани и изтласкани в периферията на обществото. Никой не се грижеше за тях. Въпреки, че нареждането на Петокнижието съвсем ясно. Бог е същият, представен като „баща на сираците и защитник на вдовиците е  Бог в своето свято обиталище“ (Псалм 68:5). Ние също, трябва да вземем под внимание това и да проявяваме разбиране. Затова и пророк Исая увещава като от името на Господа: „Научете се да правите добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата” (1:17). Макар, че веднага след това ни насърчава „елате сега, за да разискваме“. Което означава, че има пасажи които съдържат Божието прогресивно откровение, които  не можем да пренебрегнем. Преди да влезем в Божието присъствие, ние трябва да преодолеем, всяка висока бариера и да погледнем към тези които страдат. Този поглед изисква цялата простота, преди всичко, за да погледнем на тях „отдолу”

По времето, когато в Израел е върлувал голям глад, Илия беше изпратен извън страната. В Сарепта той среща вдовица, която живеела в  по-лоши условия от него, поискал първо да пие, а после да яде. Тук ставаме свидетели на материализиране на Божието провидение, където от нищото - става нещо и чрез някой, който не притежава нищо, или от малкото, което имаме. Бог иска малкото, което имаме. Беше очевидно, че видението е останало малко, бедната вдовица опита да се противи на пророка. След като, чува думите на пророка, тя обаче, не се поколеба да стори онова което е трябвало да направи - да се довери. «Не бой се! - казал пророкът; върви и направи, което казах; направи за мене малка прясна пита и ми я донеси! А за себе си и сина си, ще направиш после. Защото тъй говори Господ, Бог Израилев: “Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята" (3 Царе 17:13-14). По всяка вероятност вдовицата, която вижда Исус в храма, преживява последните си дни, тъй като тя, също имаше само две монети. Би могла да си купи нещо за ядене! Но, при описанието на тази случка виждаме нейното мълчаливо появяване сред тълпата на храма, в своята крайна бедност тя се приближава до кутиите с оферти и там пуска „всичко, което има.“ Дълбоко в себе си, е решила вече да служи в храма, според нейните сили и възможности. Бедната вдовица не инвестира парите си, за да придобие божествена милост, нито изложи на показ вярата си, както много други, които посаждат в „полето на чудесата“  с очакването да им бъде прибавено. Нужно е да изтъкнем усърдието на вдовицата, което е основано на вярата, сигурността, в Бога,  който ще се  погрижи за нея, така, както с вдовицата на Сарепта.

Ние сме изправени пред предизвикателството да имаме вяра и смелост, да предложим, това което имаме, независмо колко е, било то малко или много,  да го споделяме с другите, като избягваме излишните разисквания или хилядите аргументи в действие. Всяко даване е основа за преумножаване. Жената първоначално не повярва в думите на пророка, но намери сили да сподели това, което имаше, защото любовта е да разчупиш хляба си с онези, които нямат.Тогава Божията ръка се намесва и маслото ви, ще прелее, брашното ви ще се преумножава и никога не ще свърши. Преминавайки през трудностите на живота, ние  придобиваме умението да гледаме не само на собствените проблеми, но да гледаме и на тези, които сме призовани да обичаме със съчувствие, като им помагаме да се справят със тях. По този начин, вярата ни укрепва, става по силна, по здрава - без излишни украшения. Когато подаваме ръка на нуждаещите се, откриваме, че проблемите, които окопирали нашият живот - изчезват. Преди всичко, откриваме Божието проявление и действие. 

 

 

Предано 48/2019
Седмичен план за четене на Библията

25 ноември Йезекиил 24-26; 1Петър 2
26 ноември Йезкиил 27-29; 1Петър3
27 ноември Йезекиил 30-32; 1Петър 4
28 ноември Йезекил 33-34; 1Петър 5
29 ноември Йезекил 35-36; 2Петър1
30 ноември Йезекил 37-39; 2Петър 2

 

 

25 ноември е Международният ден за премахване на насилието над жените. Ежедневните новини изискват общественото внимание за защита и подкрепа на жените по света които са обект на насилие, като  често размера и истинския характер на този проблем, често остава скрит.

Please reload