Една общност надежда и радост за апостолите

02.12.2019

Защото кой друг освен вас е нашата надежда, радост и венец, с който да се гордеем пред нашия Господ Исус, когато той дойде? Наистина, вие сте нашата слава и радост!
1 Солунци 2:19-20

Ако книгите в Новия Завет бяха подредени в хронологичен ред, според времето на написване и състав, първото писмо до Солунци щеше да е в самото начало. Всъщност това е първото новозаветно писание. Следователно най-ранното послание написано от Павел - перлата,  която  вероятно е била пренебрегната, сред останалите писма на апостола, защото в нея не са повдигнати толкова много доктринални въпроси. Имайки предвид краткото й съдържание, тя е идеална за днешната ера на „удари и бягай“, а за тези които желаят да отделят време да се запознаят с обстоятелствата, при които е написано посланието, ще открият сърцето на апостолското служение. От книгата Деяния (17:1-10) научаваме, че по време на второто мисионерско пътуване на Павел (около 51 г. сл. Хр.) основава  християнската общност в Солун. Апостолът и неговите спътници Сила и Тимотей, както обикновено, влизат в синагогата и започват да проповядват Христовото послание. Някои, приемат Евангелието, така също и множеството от езичниците. Но опозицията от страна на властите на еврейската общност заставя Павел да напусне синагогата и да си намери друго място да проповядва. Съпротивата беше толкова яростна, че те бяха принудени да напуснат града, в посока Берея, където Апостола оставя Сила и Тимотей и продължава сам към Атина. Павел беше разтревожен за Солунци, така че веднага изпрати Тимотей обратно да се осведоми за състоянието на младата църква. Тимотей малко по късно се завръща и се присъединява към него в Коринт с добри новини: устоявали твърдо при преследванията.Тази новина повдигна духа на Павел, който усети нуждата да им пише.

Това което ни разтърсва е пастирската привързаност отразена в посланието му към Солунци. Въпреки трудностите, които срещат, апостолите не им липсваше кураж, и техните опитности са в резултат на такава упорство и страст. Това, което човекът (или дявола) се опитва да предотврати, Бог довежда до изпълнение. Тримата мъже верни слуги на Бога бяха положили нежни грижи  за младата християнска общност „както кърмачка, когато се гриже за децата си“ (2:7). Единствено на това се радваха да предадат Божието послание, като се стараеха да не бъдат тежест за никого. Текстът, който най-добре описва ценното апостолско дело, е: „като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си, и ви насърчавахме да живеете достойно за Бога, който ви призовава в Своето царство и слава" (2:11-12). Нежната грижа за подхранване вярата на растящата църква, от едната и от другата страна на бащинското увещание и утеха, с изискването да  се обхождат достойно. В тези стихове има синтез на това, което трябва да изпълняват духовните служби, нищо повече или нищо по- малко: грижи и подхранване, защита и увещаване. Особенно внимание заслужават изказванията за Солунската общност, която е получила добър пример и самите те са станали подражатели на този прекрасен пример, с вяра на всички вярващи в Македония и Ахая (1:7), и не само, но бяха достигнали равенство с църквите на Юдея.

Когато вярата живее, практическият пример е такъв, че повече не са необходими думи за проповядване, защото добрият аромат се разпространява - сам. Днес, все още има много, може би твърде много християни, които ежедневно рискуват живота си за Христос, докато ние се губим в безкрайни дискусии или разискваме смело теологични спорове. Апостолското проповядване е в разгара на изпитанията и тези, които вярват, бързо се сблъскват със същото гонение. Подобно на еврейските вярващи, Солунците  са били подложени на преследване и утеснения заради Христос. Не се срамувай, ако страдаш като християнин, защото срамът е за  гонителите, за които е запазен божият гняв. Мисля, че има  един определен ефект, който да имаме предвид, че не само този, който проповядва, но и този който слуша, не е застрахован от скърби  и страдание. Всъщност за Павел и неговите съработници - вярващите в Солун бяха „слава и радост“. Бог да ни помогне. Нека размишляваме.

 

 

Предано 49/2018
Седмичен план за четене на Библията

02 декември Йезекил 42-44; 1 Йоан 1
03 декември Йезекиел 45-46; 1 Йоан 2
04 декември Йезекил 47-48; 1Йоан 3
05 декември Даниел 1-2; 1 Йоан 4
06 декември Даниел 3-4; 1 Йоан 5
07 декември Даниел 5-7; 2 Йоан

Please reload