Божият дар

09.12.2019

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.
Йоан 3:16

 8 декември традиционно отбелязва началото на коледните приготовления. Това би трябвало да стопли сърцата на хората, независимо от това, всяка година все повече и повече, нараства  чувството на тъга и недоволство. Може ли блясъкът на едно украсено дърво или пресепиото на Рождество Христово, да накара хората да забравят ежедневните драми, които са превърнали живота им в трагедия или само замъгляват душите на хората за истината - причината, поради която Христос дойде да се роди? Христос дойде да живее сред тъмнината като Божия светлина, за да може светлината Му да свети в тъмнината на човечеството. Библейският текст е казано много просто и ясно за Божия велик план - изкуплението на нашите грехове. Исус единствения, способен да ни примири с Отца и да ни даде вечен живот,  единственият дар, който не може да бъде закупен, за това е наречен - истинския подарък!  Жалко, че тази славна истина е с тенденция да изчезне, периодично в блясъка на празничните украси.

Чувам гласът на Господа, предупредителният тон на  Бог на славата да ехти: “Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от човеците“ (Матей 5:13). Към християните от всички времена Исус се обръща с думите, за да разкрие своята идентичност: Вие сте солта на земята, светлина на света, град, поставен на хълм, не може да се укрие. За съжаление мнозина като солта (разтварят се) във водата, придават вкус, но остават скрити и незабелязани. Солта се използва преди всичко да подобрява вкусовите качества на храната, и освен това предпазва други храни от гниене и бърза развала. Християните са призовани да придават вкусът на Библейските аромати, което ще  действа на света благотворно и запазващо от разпадане и духовен упадък. Трябва да преоткрием „мярката“ на нашето присъствие сред хората в света, твърде често я оставяме закачена под дървото. Както солта се стопява в храната, но оставя хубав вкус с мярка, дискретност със съзнанието, че ние сме солта на земята, която може да придаде  истинският вкус на света. Исус предупреждава, че за да упражняваме функцията като „солта на света”  ние  трябва да бъдем автентични, а не малодушни. Ако солта не поддържа качеството си да осолява, но губи своята специфичност - „тя (солта) вече не става за нищо, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората“ така също се отася за християнската общност, ако се смеси със света  движена от съзнанието “така правят всички“ и не е, във състояние да запази, като характерна черта на изпълнения с Благодат живот  на избраната Христова църква, тогава  няма повече причина да съществува.

Образът придобива доста изненадваща конотация, за това Исус ни предупреждава за опасността - солта да престане да бъде сол. Бъдете внимателни, защото ако прибавим нещо друго със сигорност ще повлияе на нейната чистота и неподправеност. Евангелието има свой характерен вкус и трябва да се запази, такъв какъвто е, понеже то е силата на Божието спасение. Точно както за църквата, ако блговестието е изкривено, то не е вече Евангелие и църквата престава да бъде Христовата църква. Ако сме склонни да подслаждаме Евангелието, за да го направим по-„практичен“, ние го лишаваме от неговия вкус. Това е провалът на мисията, метафорично обозначен с образа на сол, хвърлена на пътя: стъпкана, като прахта под краката на хората,  без стойност и полза. „И недейте се съобразява с този век[a], но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:2). Като ученици на Христо ние сме призовани да бъдем - солта на земята, да запазим вярата си, така като сме я приели и да я предадем на другите чиста и непокътната. Предизвикателство за нас е да запазим цялостно вярата си. Наясно сме, че през този период мнозина, трудно удържат на предизвикателството да благовестват и едновременно, да стоят далеч от фолклорните изяви и търговия. 

 

 

Предано 50/2019
Седмичен план за четене на Библията

09 декември Даниел 11-12; Юда
10 декември Осия 1-4; Откровение 1
11 декември Осия 5-8; Откровение 2
12 декември Осия 9-11; Откровение 3
13 декември Осия 12-14; Откровение 4
14 декември Йоил ; Откровение 5
15 декември Амос 1-3; Откровение 6

 


На 10 декември 1968 г. Карл Барт (10 май 1886, Базел) умира, калвинистки богослов и пастор, инициатор на „диалектическото богословие“.

Please reload